Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Излезе от летището, намери стоянката за таксита и влезе в първото.
— Излизай от колата, момче — каза шофьорът.
— Моля?
— Не возя проклети негра.
Джордж въздъхна. Не му се излизаше. Искаше да остане в колата в знак на протест. Не му се нравеше да облекчава живота на расистите. Но имаше работа за вършене в Бирмингам, а от затвора не можеше да я свърши. Затова излезе от колата.
Застана до отворената врата и огледа следващите таксита. Вторият шофьор също беше бял и Джордж предположи, че отношението ще е същото. Тогава три коли по-назад от прозореца се подаде тъмнокафява ръка и му махна.
Той се дръпна от първото такси.
— Затвори вратата! — кресна шофьорът.
Джордж се подвоуми и отвърна:
— Не затварям врати на проклети сегрегационисти — не беше много добра линия, но му донесе някакво слабо задоволство. Отдалечи се, като остави вратата широко отворена.
Скочи в таксито с черния шофьор.
— Знам къде отивате — рече шофьорът. — В Баптистката църква на Шестнадесета улица.
Църквата беше база на пламенния проповедник Фред Шатълсуърт. Той основа Християнското движение за граждански права в Алабама, след като щатските съдилища обявиха умерената Национална асоциация за напредък на цветнокожите извън закона. „Явно всеки негър, който пристига на летището, е смятан за активист за гражданските права“, заключи Джордж.
Но той не отиваше в църквата.
— Закарайте ме в мотел Гастън, моля.
— Знам Гастън. В салона там видях Малкия Стиви Уондър. Само на една пряка от църквата е.
Денят беше горещ, а в таксито нямаше климатик. Джордж свали стъклото и остави течението да охлади потната му кожа.
Боби Кенеди го беше пратил с послание за Мартин Лутър Кинг. Посланието беше: „Спрете да натискате, прекратете протестите, нещата се променят“. Джордж имаше чувството, че това няма да се хареса на доктор Кинг.
Гастън беше нисък и модерен хотел. Собственикът, А. Дж. Гастън беше миньор от въгледобивна мина, който се беше превърнал в най-големия чернокож бизнесмен в Бирмингам. Джордж знаеше, че Гастън е изнервен заради разделението, донесено в Бирмингам от кампанията на Доктор Кинг, но въпреки това предоставяше квалифицираната си помощ. Таксито на Джордж влезе в паркинга.
Мартин Лутър Кинг се намираше в Стая 30, единственият апартамент в мотела; но преди да се срещне с него, Джордж обядва с Верина Марканд в недалечния ресторант Жокей Бой. Когато поръча сандвича със средно опечено кюфте, сервитьорката го изгледа все едно й говори на чужд език.
Верина поръча салата. Изглеждаше по-съблазнителна от всякога с бели панталони и черна блуза. Джордж се питаше има ли си приятел.
— Тръгнала си надолу — каза й той, докато чакаха храната. — Първо Атланта, сега Бирмингам. Ела във Вашингтон, преди да си се озовала в Мидслайд, Мисисипи.
Закачаше се с нея, но наистина мислеше, че ако тя е във Вашингтон, би могъл да я покани на среща.
— Отивам там, където ме заведе движението — отговори тя сериозно.
Обядът дойде.
— Защо Кинг реши да се насочи към този град? — попита Джордж, докато се хранеха.
— Специалният пълномощник по обществената безопасност — на практика началник на полицията — е един злобен бял расист на име Юджийн „Бивола“ Конър.
— Срещал съм името по вестниците.
— Прякорът ти казва всичко, което трябва да знаеш за него. А като че ли това не е достатъчно, в Бирмингам е и най-насилническият клон на Ку-клукс-клан.
— Имаш ли представа защо?
— Това е стоманодобивен град и индустрията е в упадък. Квалифицираната и високоплатена работа винаги е била запазена за белите, докато черните получават нископлатена работа, чистачи например. Сега белите отчаяно се мъчат да запазят богатството и привилегиите си, точно в момента, когато черните искат своя справедлив дял.
Това беше проницателен анализ и уважението на Джордж към Верина се покачи още малко.
— Какво показва това само по себе си?
— Членовете на Клана хвърлят самоделни бомби по къщите на богатите негри в смесените квартали. Някои хора наричат града Бомбингам. Излишно е да казвам, че полицията никога не арестува никого за бомбите, а ФБР някак си не успява да измъдри кой може да го прави.