Прагът на вечността [bg]

А това бе последното, което те щяха да направят. Шестдесетте деца стояха на улицата с лице към гъстите редици на белите власти и пееха с цяло гърло.

Капитанът даде знак на пожарникарите, които пуснаха водата. Джордж забеляза, че боравят с обикновени маркучи, не с водното оръдие на триногата. Въпреки това струите изтласкаха повечето демонстранти и пръснаха зяпачите из парка и по входовете.

— Евакуирай района! Евакуирай района! — не спираше да вика капитанът през мегафона.

Повечето участници в марша се оттеглиха. Но не всички. Десетима просто седнаха. Вече мокри до кости, те не обръщаха внимание на водата и продължаваха да пеят.

Тъкмо тогава пожарникарите пуснаха водното оръдие.

Ефектът беше мигновен. Вместо пръски вода, неприятни, но безопасни, насядалите ученици бяха ударени с мощна струя. Паднаха назад и завикаха от болка. Химнът им се превърна в подплашени писъци.

Най-младата участничка беше малко момиченце. Водата я вдигна от земята и я хвърли назад. Тя се затъркаля по улицата като листо на вятъра. Ръцете и краката й махаха безпомощно. Зрителите започнаха да крещят и да ругаят.

Джордж изруга и се завтече на улицата.

Пожарникарите неотклонно насочваха маркуча след детето и то не можеше да избяга. Опитваха да го отмият като отпадък. Джордж беше първият от неколцината мъже, които се добраха до момиченцето. Той застана между струята и детето и се обърна с гръб.

Беше като удар.

Струята го събори на колене. Но сега момиченцето беше защитено, стъпи на крака и хукна към парка. Маркучът обаче я последва и отново я събори.

Джордж побесня. Пожарникарите бяха като ловни кучета след сърне. По виковете на зяпачите Джордж разбра, че и те се гневят.

Изтича след детето и пак го прикри. Този път беше готов за удара на водната струя и успя да запази равновесие. Приклекна и вдигна детето. Розовата му рокличка за ходене на църква беше прогизнала. С момиченцето на ръце Джордж се запрепъва към тротоара. Пожарникарите го преследваха със струята, мъчеха се пак да го съборят, но той остана на крака достатъчно дълго, за да мине от другата страна на една спряла кола.

Спусна момиченцето да стъпи на земята. То пищеше от ужас.

— Всичко е наред, вече си в безопасност — каза й Джордж, но тя беше неутешима. Тогава към нея се завтече една изтерзана жена и я грабна. Момиченцето се притисна в нея и Джордж предположи, че това е майката. Плачейки, жената отнесе момиченцето.

Джордж беше натъртен и мокър. Обърна се да види какво става. Всички участници в марша бяха обучени на ненасилствен протест, но разгневените зрители не бяха, и сега Джордж видя, че те отвръщат — хвърляха камъни по пожарникарите. Това се превръщаше в метеж.

Джордж не виждаше Верина.

Полицаи и пожарникари напредваха по Пето авеню в опит да разпръснат тълпата, но ги бавеше вихрушка от хвърлени предмети. Няколко души влязоха в сградите по южната страна на улицата и бомбардираха полицията от прозорците на горните етажи с камъни, бутилки и боклуци. Джордж забързано се отдалечи от бъркотията. Спря на следващия ъгъл пред ресторанта Жокей Бой и застана сред групичка зрители и репортери, черни и бели.