Прагът на вечността [bg]

Чакаше. Знаеше, че бегълците пред него ще се бавят заради детето. Чуваше как ядосаните полицаи обсъждат какво да правят. Никой не искаше да слиза в шахтата — било самоубийство, каза единият. Но не можеха просто да оставят хората да избягат!

За да увеличи опасността за преследвачите, Вали пак стреля. Чу внезапни панически шумове, като че всички се отдръпваха от шахтата. Реши, че е успял да ги подплаши. Обърна се да запълзи в тунела.

После чу един глас, който познаваше добре. Ханс Хофман каза:

— Трябват ни гранати.

— О, по дяволите — възкликна Вали.

Тикна пистолета в колана си и запълзя. Можеше само да се отдалечи възможно най-много. Съвсем скоро напипа обувките на Кристина пред себе си.

— Побързай! — викна той. — Полицаите вземат гранати!

— Не мога да се движа по-бързо от човека пред мен! — викна тя в отговор.

Вали можеше само да я следва. Вече беше тъмно. Не чуваше звуци от мазето. Предположи, че не е обичайно полицаите да са въоръжени с гранати, но за няколко минути Ханс би могъл да вземе от граничарите, които бяха наблизо.

Вали не виждаше нищо, но чуваше тежкото дишане на другите бегълци и дращенето на коленете им по дъските на пода на тунела. Детето заплака. Вчера Вали би наругал опасния досадник, но днес вече и той беше баща и само съжали уплашеното дете.

Какво щяха да правят полицаите с гранатите? Дали щяха да заложат на сигурно и да пуснат една в шахтата, където нямаше да навреди особено? Или някой щеше да се осмели да слезе по стълбите и да пусне една смъртоносна граната в тунела? Тя щеше да убие всички бегълци.

Вали реши, че трябва да направи нещо повече от това да сплаши полицаите. Легна, обърна се, измъкна пистолета и се надигна на левия си лакът. Не виждаше нищо, но насочи пистолета обратно в тунела и дръпна спусъка.

Няколко души извикаха.

— Какво беше това? — попита Кристина.

Вали прибра пистолета и пак запълзя.

— Просто обезкуражавах полицаите.

— За Бога, предупреждавай другия път.

Вали видя светлина отпред. На връщане тунелът му се стори по-къс. Чу викове на облекчение, когато хората разбраха, че са на края. Усети, че и той самият пълзи по-бързо и бута обувките на Кристина.

Зад него се чу взрив.

Вали усети ударната вълна, но тя беше слаба. Веднага разбра, че са пуснали първата граната в шахтата. В училище никога не беше обръщал нужното внимание на физиката, но предположи, че при тези обстоятелства взривната вълна почти изцяло върви нагоре.

Можеше обаче да предвиди и следващия ход на Ханс Хофман. Увереше ли се, че вече никой не лежи на входа на тунела, той щеше да прати някой полицай да слезе и да пусне гранатата вътре.

Пред него бегълците излизаха в мазето на изоставената бакалия.