Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Тази вечер тя седна с купчина тетрадки и започна да ги преглежда. Беше поискала от учениците да напишат въображаема реклама за забележителностите на Москва като място за ваканция. Децата обичаха трудните задачи.
След час Хайнц си тръгна и Ребека влезе в спалнята.
Бернд лежеше гол на леглото. Горната част на тялото му беше много мускулеста и силна, защото непрестанно ползваше ръцете си, за да се придвижва. Краката му бяха като крака на старец, тънки и бледи.
Обикновено след масаж той се чувстваше добре и телесно, и душевно. Ребека се наведе над него и целуна устните му дълго и бавно.
— Обичам те — каза тя. — Толкова съм щастлива с теб.
Казваше го често, защото беше истина и защото Бернд имаше нужда от уверение: тя знаеше, че понякога той се чуди как е възможно тя да обича един сакат човек.
Изправи се с лице към него и се съблече. Бернд казваше, че обича това, макар да не предизвикваше ерекция. Ребека беше научила, че парализираните хора рядко получават психогенна ерекция, каквато се предизвиква от образи или мисли. Въпреки това очите му следваха движенията й с видима наслада, докато тя разкопчаваше сутиена, събуваше чорапите и пликчетата си.
— Изглеждаш прекрасно — каза Бернд.
— И цялата съм твоя.
— Късметлия съм.
Ребека легна при него и двамата почнаха бавно да се галят. Любенето с Бернд и преди, и след злополуката имаше много нежни целувки и прошепнати мили думи, не просто секс. В това той се отличаваше от първия й съпруг. Ханс си имаше програма: целувка, събличане, втвърдяване, изпразване. Философията на Бернд пък беше: всичко, което поискаш, в какъвто ред ти харесва.
След малко Ребека го възседна и се намести, за да може той да целува гърдите й и да смуче зърната й. От самото начало ги обожаваше и сега им се наслаждаваше също така всеотдайно и упойващо, както преди злополуката. Това я възбуждаше повече от всичко.
Когато беше готова, тя попита:
— Искаш ли да опитаме?
— Разбира се. Винаги трябва да опитваме.
Ребека се премести назад, над осакатените му крака, и се приведе над пениса му. Поглади го с ръка и той малко се уголеми заради рефлекторната ерекция. За няколко секунди беше достатъчно твърд да влезе в нея, после бързо спадна.
— Няма нищо — каза тя.
— Не се притеснявам — отговори Бернд, но тя знаеше, че не е така. Искаше му се да получи оргазъм. И той искаше да има деца.
Ребека легна до него, взе ръката му и я постави върху вагината си. Бернд разположи пръстите си както тя го беше научила. После Ребека притисна ръката му със своята и почна да се движи ритмично. Беше като мастурбация, но с неговата ръка. Той нежно галеше косите й с другата си ръка. Подейства, както винаги, и тя получи приятен оргазъм.
— Благодаря ти — каза тя, докато лежеше до него.
— За нищо.
— Не само за това.
— За какво?
— Защото дойде с мен. Защото избягахме. Никога не бих могла да опиша колко съм ти благодарна.
— Добре.
На входната врата се позвъни. Двамата се спогледаха учудено: не очакваха никого.
— Може би Хайнц е забравил нещо — предположи Бернд.
Ребека беше малко раздразнена. Еуфорията й беше прекъсната. Облече халат и отиде да отвори. Беше кисела.
На прага стоеше Вали. Беше слаб и вмирисан. Носеше джинси, американски бейзболни обувки и опърпана риза. Нямаше горна дреха. Носете китара и нищо друго.
— Здравей, Ребека.
В миг лошото й настроение се изпари. Тя се усмихна широко.
— Вали! Каква чудесна изненада! Толкова се радвам да те видя!
Тя се дръпна назад и Вали влезе в антрето.
— Какво правиш тук?
— Дойдох да живея с вас — отговори Вали.
22.
Най-расисткият град в Америка навярно беше Бирмингам, Алабама. Джордж Джейкс долетя там през април 1963.
Живо помнеше, че при последното му идване в Алабама опитаха да го убият.
Бирмингам беше мръсен индустриален град и от самолета се виждаше розовата аура на замърсения въздух, като шифонено шалче около шията на стара проститутка.
Джордж усети враждебността, докато минаваше през терминала. Той беше единственият цветнокож мъж в костюм. Помнеше нападението над него, Мария и участниците в Похода на свободата в Анистън, само на двадесетина километра от тук: бомбите, бейзболните бухалки, въртящите се железни вериги, и най-вече — лицата, изкривени и деформирани в маски на омраза и лудост.