Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е изненадващо. Дж. Едгар Хувър не може и мафията да намери. Но знае името на всеки един комунист в Америка.
— Тук обаче властта на белите отслабва. Някои хора започват да разбират, че тя вреди на града. Бивола Конър току-що загуби кметските избори.
— Знам. Позицията на Белия дом е, че бирмингамските негри ще получат каквото искат, когато му дойде времето, стига да са търпеливи.
— А позицията на доктор Кинг е, че сега е моментът да увеличим натиска.
— И как се получава?
— Честно казано, разочаровани сме. Когато седнем някъде да хапнем, сервитьорката гаси осветлението и казва извинете, затваряме.
— Умно. Някои градове постъпваха така с участниците в Похода на свободата. Вместо да вдигат шум, просто не обръщаха внимание какво става. Но подобна сдържаност дойде множко на повечето сегрегационисти и те скоро пак започнаха да бият.
— Бивола Конър не ни дава разрешение за демонстрация, затова нашите походи са незаконни и участниците обикновено отиват в затвора. Но те са твърде малко и не попадат в националните новини.
— Значи може би е време за нова промяна на тактиката.
Една млада чернокожа жена влезе в ресторанта и приближи към масата им.
— Преподобният доктор Кинг се освободи и ще Ви приеме, господин Джейкс.
Джордж и Верина оставиха обеда си наполовина. Също като с президента, човек не караше доктор Кинг да го чака да си довърши работата.
Върнаха се в Гастън и се качиха в апартамента на Кинг. Както винаги, той беше облечен в черен делови костюм. Жегата явно не му правеше впечатление. Джордж отново беше поразен от дребния му ръст и хубостта му. Този път Кинг беше по-малко бдителен и по-приветлив.
— Седнете, моля — каза той и посочи един диван. Гласът му беше мек, дори когато думите му бяха остри. — Какво има да ми каже главният прокурор, което не може да каже по телефона?
— Иска да помислите за отлагане на вашата кампания тук, в Алабама.
— Някак не съм изненадан.
— Той подкрепя това, което опитвате да постигнете, но усеща, че протестът може би е ненавременен.
— Кажете ми защо.
— Бивола Конър току-що е загубил кметските избори в полза на Албърт Баутуел. Има нова градска управа. Баутуел е реформатор.
— Някои хора са на мнение, че Баутуел е само поразкрасена версия на Бивола Конър.
— Преподобни, може и така да е, но Боби би искал да дадете на Баутуел възможността да се докаже по един или друг начин.
— Разбирам. Значи посланието е: чакайте.
— Да, сър.
Кинг погледна Верина, сякаш я подканваше да коментира, но тя не каза нищо.
След миг Кинг каза:
— Миналия септември бизнесмените в Бирмингам обещаха да премахнат унизителните надписи „Само за бели“ от магазините си и в замяна Фред Шатълсуърт се съгласи на мораториум върху демонстрациите. Ние удържахме нашето обещание, но бизнесмените нарушиха тяхното. Както се е случвало толкова много пъти, надеждите ни бяха разбити.
— Съжалявам да го чуя — отвърна Джордж. — Но…
Кинг пренебрегна прекъсването.
— Ненасилственото пряко действие цели да създаде толкова напрежение и усещане за криза, че дадената общност да се принуди да се изправи срещу проблема и да отвори вратата за искрените преговори. Вие искате да дам на Баутуел време да покаже истинското си лице. Баутуел може и да не е такъв грубиян като Конър, но е сегрегационист, отдаден на запазването на статуквото. Той трябва да бъде подтикнат да действа.
Това беше толкова разумно, че Джордж дори не можеше да се престори на несъгласен, макар вероятността да успее да промени намеренията на Кинг да намаляваше бързо.
— Никога не сме постигали нищо в гражданските права без натиск — продължи Кинг. — Честно казано, Джордж, още не съм се ангажирал в кампания, която да е „навременна“ в очите на хора като Боби Кенеди. От години чувам думата „чакай“. Тя звъни в ушите ми пронизително познато. Това „чакай“ все означава „никога“. Чакахме правата си триста и четиридесет години. Африканските народи се движат към независимост със скоростта на реактивен самолет, а ние още пълзим към това да получим чаша кафе на щанда със скоростта на конска каручка.