Прагът на вечността [bg]

— По дяволите! Проследили са ни.

Вали погледна вратата, погледна и Каролин.

— Сега или никога — каза той. — Аз нямам избор, трябва да вървя. Идваш ли с мен, или не?

Каролин плачеше.

— Искам, но не мога.

Иззад ъгъла с висока скорост се зададе кола. Спря до полицая и онзи, които ги беше проследил. От колата изскочи позната фигура, висок и леко прегърбен мъж: Ханс Хофман. Заговори с мъжа в кафяво.

Вали каза на Каролин:

— Или ела с мен, или бързо се отдалечи оттук, защото ще има неприятности — взря се в нея и додаде — Обичам те.

После се шмугна през вратата.

Над капака стоеше Кристина. Още беше с шал и носеше пистолет в колана. Когато видя Вали, бързо отвори желязната врата.

— Пистолетът може да ти потрябва — каза Вали. — Полицията идва.

Хвърли поглед назад. Дървената врата си оставаше затворена. Каролин не го беше последвала. Стомахът му се сгърчи от болка: това беше краят.

Слезе по стълбата.

В мазето заедно с един от студентите бяха младото семейство с детето.

— Бързо! — викна Вали. — Полицията идва!

Слязоха в шахтата: първо майката, после детето, после бащата. Детето се бавеше на дървената стълба.

Кристина слезе по бетонните стъпала и с трясък затвори железния капак.

— Как полицията се добра до нас? — попита тя.

— ЩАЗИ следяха приятелката ми.

— Глупак такъв, предаде всички ни.

— Значи ще сляза последен — отговори Вали.

Студентът слезе в шахтата и Кристина се накани да го последва.

— Дай ми пистолета — каза Вали.

Кристина се подвоуми.

Ако аз съм след теб, няма да можеш да го ползваш. Тя му подаде оръжието.

Вали го взе предпазливо. Изглеждаше досущ като пистолета, който баща му беше измъкнал от скривалището в кухнята, когато Ребека и Бернд избягаха.

Кристина забеляза смущението му.

— Стрелял ли си някога?

— Никога.

Тя взе пистолета обратно и мръдна едно лостче до петлето.

— Сега затворът е вдигнат. Достатъчно е само да се прицелиш и да дръпнеш спусъка — пак свали затвора и върна пистолета на Вали. После слезе.

Вали чуваше отвън викове и шум на коли. Не можеше да се досети с какво се занимават полицаите, но беше ясно, че времето му изтича.

Разбра как са се объркали нещата. Ханс Хофман беше държал Каролин под наблюдение, несъмнено с надеждата, че Вали ще се върне за нея. Онзи, който я следеше, беше забелязал, че тя се среща с някакво момче и тръгва с него. Някой беше решил да не ги арестува веднага, а да види дали няма да отведат опашката до група съзаклятници. На слизане от автобуса смяната на персонала беше станала ловко и оттам беше поел нов проследяващ, мъжът в кафяво. В някакъв момент той беше разбрал, че отиват към Стената, и беше вдигнал тревога.