Прагът на вечността [bg]

— Радвам се да се запознаем, Джордж. Майка ти е един от най-прекрасните хора, които познавам, ако не възразяваш да кажа нещо толкова лично.

— Благодаря, господин Бел. Съгласен съм с Вас.

— Влизай. Синди е почти готова.

Джордж забеляза малко разпятие в антрето и си спомни, че семейство Бел са католици. Като ученик беше чувал, че момичетата от манастирското училище са най-готини.

Синди се появи в тесен пуловер и къса пола, от което баща й се понамръщи, но не каза нищо. Джордж трябваше да сподави усмивката си. Тя беше закръглена и не искаше да го крие. На верижка между пищните й гърди висеше кръстче — навярно за закрила.

Джордж й даде малка кутия шоколадови бонбони със синя панделка.

Когато излязоха, Синди въпросително вдигна вежди при вида на таксито.

— Ще си купя кола — обясни Джордж. — Просто нямам време.

Докато пътуваха към центъра на града, Синди каза:

— Татко се възхищава от майка ти, задето те е отгледала сама и се е справила толкова добре с това.

— И си заемат книги — додаде Джордж. — Майка ти няма нищо против, нали?

Синди са изкиска. Идеята за сексуална ревност у родителите беше смехотворна, естествено.

— Умен си. Мама знае, че няма нищо повече, но въпреки това внимава.

Джордж се радваше, че е поканил Синди да излязат. Беше интелигентна и се държеше топло, а той се замисляше колко ли ще е хубаво да я целуне. Мисълта за Мария се замъгли.

Отидоха в италиански ресторант. Синди призна, че харесва всички видове паста. Ядоха таятели с гъби и телешки пържоли в сос с шери.

Синди беше завършила Джорджтаунския университет, но му каза, че работи като секретарка за един чернокож застрахователен агент.

— Наемат момичетата за секретарки, дори да са завършили колеж — каза тя. — Бих искала да работя в правителството. Знам, че хората го мислят за глупаво, но Вашингтон управлява цялата страна. За нещастие, правителството наема предимно бели хора на важните постове.

— Истина е.

— Ти как проби?

— Боби Кенеди искаше в екипа му да има една черна физиономия, за да изглежда искрено загрижен за гражданските права.

— Значи ти си символ.

— В началото бях. Сега е по-добре.

След вечеря гледаха Типи Хедрън и Род Тейлър в най-новия филм на Алфред Хичкок Птиците. По време на страшните сцени Синди се притискаше в Джордж по начин, който той намираше приятен.

На излизане дружески поспориха за края на филма. На Синди никак не й беше харесал.

— Толкова бях разочарована! Очаквах обяснението с нетърпение!

Джордж сви рамене.

— Не всичко в живота има обяснение.

— Има, но понякога ние просто не го знаем.

Отидоха в бара на хотел Феърфакс за по едно последно питие. Джордж си поръча уиски, а Синди — дайкири. Сребърното й кръстче привлече погледа му.