Открадни си свят [bg]

Ееб беше алтецианка — най-малко дискриминираните и най-алчните сред съществата на кораба. Апартаментът й беше претъпкан със събраните от нея съкровища. Изпотрошени съдове, нефункциониращи записващи устройства, фалшиви накити, инструменти и билярдни стикове, навити на руло и привързани с кабел слънчеви акумулаторни плоскости. В картонените кутии имаше мръсни пенопластови чаши и цигарени филтри. Под леглото бяха натикани три различни размера кислородни бутилки, всичките празни. А на леглото беше капитан Джут. Държаха я упоена, тъй като това бе любимото й състояние. Добрия доктор беше изчезнал безследно, но един познат аптекар на Ееб знаеше как да отърве Табита от пристрастеността й към лишеите и да я натъпче с необходимите количества соли и витамини. Срещу доста солидно заплащане, което щеше да получи веднага щом стъпят на новия свят.

Около леглото се бе събрала доста разнородна компания. Комисарят по извънредните ситуации и бедствията седеше в един фотьойл и подпираше главата си с юмрук. На пода между леглото и вратата се бе настанил Кени Транта и нагъваше сурово накълцано месо. От време на време предлагаше и на сестра си Сой, но тя отказваше, втренчила подозрителен поглед в сенките. Шофьорката на капитана се чувстваше нещастна и потисната далече от любимите й пътища. До вратата се беше подпрял Отис. Държеше под ръка няколко едрокалибрени оръжия, всичките заредени и готови за употреба.

Всички се стараеха да не обръщат внимание на звука на телевизора, който показваше стари военнотренировъчни филмчета за бързо придвижване до укритието или осигуряване на кислород при разхерметизация. Гледаха Десети канал, единствената все още функционираща станция.

В приемната Карен Нарликар разговаряше с едно приятно момче от Земята, което бе дошло да се види с приятелката си — медицинска сестра.

— Жалко, че капитан Гилеспи я няма тук — каза тя. — Двете са страхотни приятелки. Ужасно са близки. — Тя се огледа нервно към вратата на болничната стая. — Никой от нас не я познава отпреди — добави тя, сякаш разкриваше някакво предателство.

Появи се комисарят по бедствията и се отпусна уморено в средата на кушетката за прегледи.

— Тя изгони всички останали — оплака се той и зарови лицето си в шепи.

Откъм входната врата се разнесе шум.

След миг целият апартамент беше вдигнат под тревога. Кени изтича при вратата, а Отис зае позиция на входа на спалнята. Гласът отвън беше познат. Охраната въздъхна облекчено. Влезе Спинър, придържан от двама души от екипажа. Бяха го ранили при опита да избяга от Понса. Лицето му беше посивяло от болката и шока, но въпреки това той отказа да легне. Седна до масата в кухнята, където позволи да го превържат. Сестрата, която повикаха, обработи раната му с треперещи пръсти.