Открадни си свят [bg]

— Ботуши — промълви Хан.

Млада жена с бръсната глава поднесе на вожда левия мотоциклетен ботуш. Тя коленичи до него и му помогна да го нахлузи. Друга жена, с плътно прилепнал клин, изтича да донесе десния. На ухото й се полюшваха пет големи обеци. Зацапан червен кръст красеше гърдите й. Тя също беше въоръжена.

Жените сведоха глави и целунаха ботушите на Хан.

— Връзка — подкани ги той.

— Едно, две, три, проба — прозвуча в ухото му. — Проба, проба, дами и господа, рок енд рол!

В далечния край на задимената пещера едно дребно човече с лице на разбеснял се глиган се надигна от пулта, над който работеше, и им даде знак, че всичко е наред.

— Разбрано, Лупи — кимна Хан, нагласи си слушалката в ушната раковина и бавно се изправи. Той целуна жените и ги потупа по бузите. Надигна се на пръсти и провери дали са му удобни ботушите. След това побутна едрия мъж по ръката.

— Шъ додеш ли да видиш?

Очите на мъжа светнаха.

— Преглед на войската, а? — попита той. — Всички да са опрятни в строя.

Той захвърли книгата, плесна се по коленете и разтърка големия си червеникав нос.

— До началото деветдесет и девет минути и отброяваме — съобщи Хан на събралите се капитани.

Трантът изръмжа ентусиазирано. Жената със синята пушка протегна ръка и докосна едрия мъж, сякаш се отъркваше в него за кадем. Големият мъж, изкозирува непохватно и последва Хан и помощниците му към изхода на пещерата. Видимо щадеше единия си крак.