Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Докато си нагласяваше манипулаторната ръкавица, полковник Старк почувства, че изведнъж е пораснала колкото тяхната нелепа статуя.
— Но стига за работата — каза Грант Непреклонния, надигна се, изключи външното осветление и отново спусна щорите. — Все още не сме ви представили на нашата гостенка, Його. Събуди се, Його. Тръгвай с нас.
Пресякоха кораба по дължина и спряха пред една тапицирана с плюш врата. Його доближи сензорната плочка и допря муцуна в нея. Вратата се плъзна встрани. Грант Непреклонния взе от трантката колието с перлата, което бе отворило вратата, и го поднесе мълчаливо на полковник Старк.
Пред тях се разкри луксозна каюта, боядисана в розово и оранжево. Отвътре лъхаше на химикали и секс. Голямото кръгло легло бе заобиколено от паравани. На леглото беше завързана жена в корсаж с мандаринов цвят и мрежести чорапи. Това, разбира се, беше изчезналото приятелче на капитан Джут — акробатката Саския Зодиак. Чуваше се съвсем тихото й хленчене.
Грант Непреклонния вдигна отворена кутия с шоколадови бонбони и предложи на полковник Старк да си вземе.
— Както сама можете да се убедите, настанили сме я доста удобно при нас. Тук е в пълна безопасност. Също като вашите палернианци. — Саския ги погледна, сякаш ги виждаше за първи път. — Скъпа, това е полковник Старк — представи я Грант. — Спомняш ли си я? Не се тревожи, ако, си я забравила. Няма за какво да се безпокоиш. Тя само наминава насам.
Жената беше измършавяла като скелет. Главата й беше череп, в който някой бе поставил очи и бе залепил кичур коса на темето. Кожата й бе пожълтяла като остаряла кост. Полковник Старк се зачуди за какво ли Грант я държи.
— Феите идват — простена с напевен глас жената — и после си отиват. Идват и си отиват. Идват и си отиват.
Мъжът в сиво я докосна по челото и тя утихна.
— Ще се грижим за нея тук — обеща той, — докато всичко свърши.
Светлината от тавана се отразяваше в стъклата на очилата му, скривайки катраненочерните му очи.
Изображението замръзна. На това място свършваше записът на полковник Старк.
— И какъв беше смисълът на това малко представление? — попита директорът на Текунак, докато останалите членове се настаняваха около заседателната маса.
— Той е фукльо — отбеляза началникът на миньорския отдел на чили-закусвалните.
— Това беше заплаха — обясни полковник Старк. — Предупреждава ни, в случай че забравим кой дърпа конците.
Седнала вдясно от директора, Доркас Мандебра стисна презрително устни.
— Предполагам, че проверявате роботите?
— Да, госпожо — отвърна полковникът.
— Някой друг с мнение? — попита директорът като издаде напред брадичка и ги огледа последователно.
— Той е дестабилизиращ фактор — подхвърли една от административните ръководителки.
— Като онази томбоска и Гудселф — добави друга.
Доркас Мандебра се съгласи. Всички бяха съгласни.
— Полковник?
Старк все още гледаше замръзналия образ на екрана. Ръката на Грант лежеше върху челото на Зодиак — любовницата на капитана.
— Зодиак е нов елемент — произнесе бавно тя.
— Жената? — попита първата ръководителка.
— Жената — кимна втората.
— Не смятате ли, че трябва да подготвим план за измъкването й? — попита Старк.
— Че на когото му е притрябвала? — попита първата ръководителка.
Втората кимна, за да покаже, че е на същото мнение.
— Тъкмо ще се занимава с нея, докато му предадем Табита — намеси се Доркас Мандебра. — Двамата ще са едно мило семейство.
— Вижте — каза втората ръководителка. — Хайде да не объркваме нещата. Проблемът не е в жената. Мъжът — ето кой е проблемът.
— Той пък кому е притрябвал? — попита първата ръководителка.
— Директоре — заговори полковник Старк, — с цялото си уважение, нашият успех все още е зависим от Грант. Той разполага с неограничен достъп до цялата компютърна система на кораба. — Тя махна с ръка към вградените в стената монитори. — Вярно, той се мисли за Господ, но истината е, че притежава директни канали за връзка с всички региони. Знае командните пароли. Може да ни осигури пълна власт над силиконитите. Да ни открие достъпа до доковете.