Открадни си свят [bg]

Жената на плещите й се оказа невероятно лекичка. Ръцете, с които я стискаше за шията, бяха крехки и бели. Бе използвала последните си запаси от сила, за да неутрализира тиранина, Його бе открила на борда на кораба екзоскелет и й го бе поставила, надявайки да възстанови поне малко силите й. Не докосна нищо от онова, което имаше на кораба. Не за друго, а защото се боеше, че може да има заложени клопки. Спомняше си — сякаш беше вчера — как сестра й Аухари пострада, когато падна от едно дърво. Тогава Його беше на седем, а сестра й — на девет. Наложи се да я отнесе до вкъщи — през две реки, без чужда помощ, в напълно враждебно обкръжение. През цялото време Аухари пищеше от болка и проклинаше небрежността си. А после в небето се появи един старук и взе да кръжи заплашително, като се местеше в посоката, която следваха. От неистовата болка Аухари изгуби самоконтрол и взе да хапе и драска сестра си по рамото.

Но тук тунелите бяха направени от стъкло. Всичко беше влажно, навсякъде имаше локви. Жената шепнеше нещо неразбрано в ухото й, но Його не й обръщаше внимание. Все още усещаше миризмата на тиранина и това й придаваше нови сили.

Най-сетне стигнаха вентилационния отвор. Його пъхна глава между пръчките и погледна към тунела отдолу. Дръпна се назад и облиза устни. Жената се хлъзна от гърба й. Екзоскелетът се втвърди и я задържа. Очите й гледаха назад към мрака.

— Какво има? — попита тя.

Трантката не отговори. Отдолу идваха смущаващи миризми — на оръжия, алтециани и лекарства. Тя отново вдигна муцуна. Дали това не е мястото? Подуши внимателно. Коремните й мускули се свиваха от вълнение. Напълно възможно!