Открадни си свят [bg]

— Е добре, и без това трябваше да смачкате водното конче — продължи той. — Но не разбирам защо ви беше нужно да убивате госпожица Гудселф.

— Госпожица Гудселф беше дестабилизиращ фактор — обясни Старк. — Норвал Хан, чичо Чарли — тези ги има навсякъде, местни бандитски главатари. Неутрализирането им е стандартна процедура за въвеждане на законност и ред сред населението.

— Аз пък я намирах за доста забавна — възрази Грант Непреклонния. — Кажете ми, полковник, как са нашите дългокосмести братя и сестри?

— Още не са привикнали с провежданата от нас умиротворяваща политика. Ще им съобщим, че ще бъдат изпратени напред с първия кораб.

— Щастливи са, че си имат някой като вас да се грижи за тях — отвърна Грант, но очевидно изобщо не му пукаше за съдбата на палернианците. Всички му изглеждаха еднакви. Приличаха на гигантски окосмени пуйки с лапи на кенгурута.

— Както и да е — приключи полковник Старк. — Все още имаме проблеми с граничния контрол между отделните райони. Вероятно ще трябва да извършим преразпределение на силите.

— Защо не пуснете Норвал Хан да ги погне с мотора си — предложи засмяно Грант Непреклонния.

„Хвърчащото куче“ долетя с бръмчене. Изглеждаше променено, главата му напомняше на паяк.

— Ах… ето го и моето вярно другарче — Грант се пресегна и погали „кучето“ по темето. — Играчките ви са готови, полковник.

— Играчките ли? — попита Старк, като разглеждаше съсредоточено ръкавицата си. — Ние не се забавляваме с игри, господин Грант.

— Не се забавлявате с игри ли? Че всички го правим. И всички искаме да спечелим, нали? Сега погледнете — при тези думи щорите на прозорците се вдигнаха. Пространството около кораба беше озарено от светлините на мощни прожектори.

Мъжът в сиво докосна едно копче. Прозорецът стана прозрачен. Сега вече можеха видят съседната ниша на космодока. Беше натъпкана с роботи. Машините бяха наблъскани плътно една до друга, като шишета на ресторантска лавица. Никога не бяха изглеждали по-безобидни.

— Искам да сте много предпазливи с тях — предупреди я мъжът, на име Непреклонния. — Доста време ми отне да ги събера всичките.

Грант Непреклонния пое ръкавицата, която му подаваше „хвърчащото куче“, и я предаде на полковник Старк. Тя я нахлузи и огледа разноцветните копчета.

— Всичко, което ви трябва, е вътре — увери я мъжът.

Лъжеше, естествено. Едва ли щеше да й позволи да получи пълен контрол над мощната метална армия. Тук той беше въжеиграчът, вечният опонент на Съветника.

— Ще ни липсват, нали, Його? — той се наведе и почеса трантката зад ухото. — Слезте долу и се позабавлявайте с тях — каза на своята гостенка. — Но ги дръжте на разстояние от нашите приятелчета в кърмата.

Ордата на Хаоса. Ненавиждаше ги, точно колкото и Старк. Потънали до шия в бира, сперма, доматен сос, изпражнения и урина в тази тяхна Шахта. Отдадени всецяло на виртуалните си игрички, на точките и позициите в крайното класиране на различните бойни игри.