Открадни си свят [bg]

Кени изръмжа презрително. Миризмата на неговата враждебност увисна в стаята.

Екранът се раздели, показвайки последователно картини от вече познати места: чили-закусвалнята в Прецентрал, темпоралните пешеходни алеи по Десния борд, алените сводове на Хипокампус, дребните, светещи гнезда на Таламуското бюро. На всеки от кадрите се виждаше стройна и мъжествена фигура с червена барета или прясно боядисан в червено и бяло робот, който патрулира и следи за придвижването на пешеходците и превозните средства. Дори тунелопочистващите машини и таванопрахосъбирачките бяха оборудвани с оръжейни системи.

Зрителите около леглото нададоха възмутени викове.

Камерата се изтегли назад, показвайки, че полковник Старк наистина е на Понса, в синьото кресло на капитана, заобиколена от отряд въоръжени машини и униформени. Сред тях беше дори Клег и неколцина от хората на Ломакс. Отис изруга. От самия Ломакс нямаше и следа. В залата на Понса кипеше необичайна активност. На големия екран се виждаше Проксима Центавър.

— Необходимо беше предприемането на известни предпазни мерки — продължаваше да говори полковник Старк, — с цел да бъде осигурено безпрепятственото преминаване на кораба в реалния космос. Няма никаква нужда, повтарям, никаква нужда да плащате с пари или в натура на така наречените транспортни агенции, за да поемат грижата за вас или за вашите семейства. Единственото, което ще изискваме от вас, ще бъде да оказвате пълно съдействие на местните формирования на червените барети, за което предварително ви благодарим. — Тя се изправи и отдаде чест.

Очите на всички бяха вперени в екрана. Никой не поглеждаше към леглото.

И тогава откъм възглавниците се разнесе тих, разтреперан глас:

— От мен тая кучка няма да го получи.