Открадни си свят [bg]

Саския Зодиак се беше надявала, че ще разполага с поне една минута, за да се освободи. Разчиташе, че ще има достатъчно време, за да се изправи, да намери подходящо оръжие и да довърши мъжа, преди да се заеме с жената.

Но сега нямаше избор. Само надежда.

Трантката спря и се огледа с трепкащи от възбуда ноздри. Видя господаря си, гол, окървавен, да отстъпва към нея. Беше притиснал с ръце лявото си око и между пръстите му се стичаше кръв. Изкрещя й нещо неразбрано и тя се облещи в него. Жената на леглото беше с развързани ръце. Седеше и дърпаше свирепо въжетата на краката. По нея също имаше кръв — прясна и стара, и миризмите им се смесваха.

Гласът на господаря й бе писклив от гняв, болка и изненада.

— Не стой там, тъпа маймуно! — викаше й той.

Його го послуша. Вече не стоеше там.

Хвърли се върху него и с четирите си лапи.

Не беше ловувала и убивала от много години, от времето, когато бе попаднала в плен при еладелдийците. Споменът за миналото величие се пробуди в нея със скоростта на светкавица. Въпрос на секунди бе да разкъса гърлото на пищящия човек.

На леглото Саския откъсна дълга лента от чаршафа и превърза кървящата рана на китката си.

— Най-сетне и ти да свършиш нещо свястно — одобри тя постъпката на Його. Имаше чувството, че живее в тази стая откакто се е родила. Доразвърза и другия си крак, скочи от леглото, заобиколи онова, което лежеше на пода, като се стараеше да не го поглежда, и закуцука към вратата.

Пред спалнята я очакваше „хвърчащото куче“.

Саския извика уплашено и се опита да приклекне. Побеснелият киборг прелетя над главата й, бръмчейки зловещо като човекоядна оса.

— Його! — извика Саския. — Його! Повикай го! Извикай го при теб!

Тя се претърколи по гръб и зарита към пикиращото механично насекомо и този път успя да го уцели. „Кучето“ се издигна към тавана и взе да кръжи там, изчаквайки удобен момент.

Саккия опипа наоколо с пръсти, докопа някаква кутия и я запрати по него. Докато киберчудовището извиваше встрани, за да избегне удара, тя скочи на крака, замахна във въздуха и успя да го шляпне през гърдите с един откъснат кабел. „Кучето“ отхвърча на няколко метра от нея, издигна се нагоре към тавана и постоя там, сякаш си поемаше дъх.

Но Саския едва смогна да се изправи и да се подпре на стената, преодолявайки рязката болка в хълбока си, когато стана обект на поредната атака. Този път беше навила кабела около пръстите си. Чудовището летеше право към нея и тя виждаше зейналата му триъгълна паст и редовете от еднакви стоманени зъбки.

В последния момент Саския се гмурна под дъгата на неговата траектория, опря ръце на пода и се завъртя, издигайки нагоре крака. Изрита го, при това с всичка сила, но не можа да се сдържи и изпищя от болка.

„Кучето“ отхвърча назад, изгубило напълно контрол, и си блъсна главата в един стелаж с уреди. След това тупна на пода, където продължи да бръмчи безпомощно. От пукнатината в коремчето му изтичаше зеленикава слуз. Саския излази на четири крака до него, вдигна един кашон с резервни части и го стовари отгоре му.