Дълбина в небето [bg]

Фам вече знаеше как да си осигури необходимата информация в едно технически развито общество, дори когато не владее много добре местния език и през цялото време е внимателно наблюдаван. За четири седмици успя да научи кой от картелите е най-вероятният притежател на новото изобретение. При това знаеше името на неговия магнат — Гунар Ларсон. По време на търговските преговори с картела Ларсон обаче не стана и дума за това откритие. То очевидно не беше включено в списъка с предлаганите от тях стоки, а Фам не искаше да повдига въпроса в присъствието на външни лица. Ето защо си уреди лична среща с Ларсон. Дори неговите лели и чичовци от Канбера щяха да схванат изключителната важност на изобретението, макар техническите уловки при преговорите сигурно щяха да им се сторят напълно неразбираеми.

Шест седмици след кацането си на Итре Фам крачеше сам по най-известната открита улица на Дирби. Върху небето все още се носеха разкъсани облаци, останки от наскоро преминала буря. Краищата им бяха обагрени в розово и сиво. Дискът на Трайге почти изцяло закриваше слънцето и само оранжево-златистият ореол около планетата напомняше за неговото съществуване. Гигантът се намираше на десет градуса ширина върху небосклона. Полюсите му сияеха със студена синя светлина.

Въздухът беше влажен и студен, а лекият бриз носеше със себе си естествени природни ухания. Фам поддържаше равномерна крачка и дръпваше верижката всеки път, когато неговите хрътки решаваха да проучат по-внимателно нещо извън стъргалото. Прикритието му изискваше да се разхожда нехайно, да се наслаждава на гледката и да поздравява любезно облечените еднакво хора, с които се разминаваше. Пък и какво друго можеше да се очаква от един оттеглил се от активна дейност богаташ, излязъл на чист въздух, освен да се прехласва по светлините и да се перчи със своите хрътки. Неговото поведение напълно отговаряше на този образ. „Охраната по Хускестраде не е твърде бдителна, но ако нямаш основателна причина да се намираш там, полицията може и да те спре. Затова си вземи няколко породисти кучета. Това напълно ще оправдае разходката ти.“

От време на време Фам оглеждаше зорко фасадите на дворците, които се мяркаха иззад зеленината около главната улица. На първи поглед Дирби изглеждаше спокойно и красиво място. Въпреки полицията обаче група недоволници лесно можеха да променят всичко само за една нощ на пожарища и размирици. Картелите пипаха здраво и се дебнеха постоянно, но цивилизацията се намираше в своя апогей и преживяваше най-щастливата си епоха… А може би „картели“ изобщо не беше подходящата дума. Гунар Ларсон и някои от останалите магнати излъчваха дълбока мъдрост, която сякаш идваше от древността. Гунар Ларсон наистина беше главата на картела, но думата, която използваха за неговия ранг на местния език, означаваше нещо много повече. Фам беше чувал за крал-философ, но Ларсон беше делови човек. Може би титлата му означаваше магнат-философ. „Хм.“