Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Фам Нувен прекара в Намджем петнайсет години. Това се оказа и най-щастливият период в живота му. Братовчедите на Сура също се намираха в системата и лесно бяха спечелени за каузата на младия варварин, с когото тя ги запозна. Идеята за установяване на междузвезден синхрон в търговията с най-новите технически изобретения, при това с гарантирана печалба от сделките и възможност за възникване на единна търговска цивилизация — всичко това направо ги порази. (Фам вече умееше да премълчава какви амбиции таи за след това.) Братовчедите на Сура току-що се бяха завърнали от някакво много успешно и доходоносно начинание, но въпреки това си даваха сметка за ограниченията на изолираната търговия. Ако имаха шанс, те можеха да натрупат огромно състояние и дори да го запазят известно време… Но в края на краищата пак щяха да загубят битката срещу времето и междузвездния мрак. Очевидно роднините на Сура имаха добър търговски нюх и оцениха повечето от идеите на Фам.
Времето, прекарано на Намджем много приличаше на първите дни със Сура на борда на „Рипрайз“. Но сега въображението му се разгръщаше все повече и повече, а изкушението ставаше все по-голямо и по-голямо. При това тук се случи и друго чудо, което неговата дървена глава при цялото си въображение дори не можеше да си представи — родиха им се деца. Той никога не бе подозирал, че семейството може да бъде толкова различно от онова, което помнеше от Канбера. Ратко, Бутра и Кюо бяха първите им отрочета. Той живееше заедно с тях, учеше ги, играеше на гоненица и криеница и им показваше чудесата на световния парк на Намджем. Обичаше ги повече от самия себе си, почти колкото Сура. По едно време съвсем изостави Великия замисъл, за да бъде по-дълго време с децата си. Затова пък цялото време на света беше пред тях и Сура му прости отлагането на техните планове. Когато отново се върна при тях след трийсетгодишно отсъствие, Сура го чакаше с новини за развитието на различни проекти от големия План. По това време първите три от децата им вече пътуваха сред звездите, давайки своята лепта за основаването на нов Чуенг Хо.
Накрая Фам стана собственик на три междузвездни кораба. Дотогава вече беше изпитал всичко — нещастия, предателство и коварство. Замле Енг го заряза, излагайки го на сигурна смърт в кометен облак при Киеле. Остана там цели двайсет години без възможност да полети обратно. Започна всичко от нулата и стана милиардер, само и само да се измъкне от това място.
Сура го придружаваше в някои от мисиите и двамата създаваха деца и семейство на всяко ново място, където попаднеха. Вековете минаваха. Планът, замислен още на стария „Рипрайз“, продължаваше да действа и те редовно се събираха с децата си и децата на техните деца. С някои от по-късно родените си наследници се разбираше дори по-добре отколкото с Ратко, Бутра или Кюо, но първите обичаше най-силно. Фам вече виждаше как пред очите му се оформя новата структура. Засега нейната основна дейност продължаваше да е търговията. Понякога спойката се подсилваше и от роднинските връзки, но рано или късно щеше да се превърне в нещо много повече.
Най-трудно стигнаха до идеята, че им е нужен някой в центъра, който да координира операцията. През първите векове не успяха да го проумеят. После Сура започна все по-често да остава вкъщи, за да осигурява връзката между Фам и останалите.
Продължаваха да раждат деца. Сура го даряваше с нови синове и дъщери, даже когато той се намираше на светлинни години от нея. Фам често се шегуваше с това „чудо“, но мисълта, че тя има и други любовници, не го огорчаваше. В отговор на неговите закачки Сура само се усмихваше и клатеше глава.
— Не, Фам, всички мои синове и дъщери са и твои деца. — После усмивката й ставаше пакостлива. — През годините, докато бяхме заедно, ти така ме зареди, че бих могла да родя цяла армия. Не мога да използвам този дар наведнъж, но съм решена да не оставя нищо от него неупотребено.
— Никакви клонинги!
Думите на Фам прозвучаха по-рязко, отколкото му се искаше.
— За бога, разбира се, че не! — Тя отклони поглед. — Аз… мога да се справя само с един като теб.
Възможно беше тя да е също толкова суеверна, колкото бе и той самият. А може би не…
— Не, използвам те в естествени гамети. Но невинаги аз съм другият донор или пък единственият друг донор. Медиците на Намджем са много добри в тая работа. — Тя се обърна и видя изражението му. — Кълна се, Фам, всяко от децата ти има свое семейство и е обградено с любов… Ние имаме нужда от тях, Фам. Трябват ни нови семейства, които да дадат началото на Великите фамилии. Планът изисква това. — Тя игриво го мушна в ребрата, опитвайки се да разсее мрачното му настроение. — Ей, Фам! Та нима това не е мечтата на всеки един варварски завоевател? Можеш да си сигурен, че най-способните от тях носят твоята семка.