Дълбина в небето [bg]

Пътеката продължаваше по склона на един хълм, превърнат в прекрасна градина. По него се спускаше ручей, който подхранваше малко езерце в подножието. Червеникавата светлина беше достатъчна, за да забележи масите и дребното човече, което се надигна иззад една от тях да го посрещне.

— Магнат Ларсон.

Фам леко се поклони както беше виждал да се поздравяват равни помежду си. Ларсон отвърна със същото и Фам някак успя да усети, че домакинът му се усмихва.

— Флотски командир Нувен… Моля, седнете.

В някои цивилизации и дума не можеше да става за делови търговски преговори преди двете страни да изредят всички банални приветствия и неангажиращи разговори, които предвиждаше етикетът. Но Фам не очакваше това да се случи и тук. Трябваше да се върне в хотела си след 20 Ксек. И за двамата щеше да е от полза другите картели да не се досетят къде всъщност е бил. Но Гунар Ларсон не даваше никакви признаци на нетърпение. Понякога светлината на Трайге го огряваше целия — типичен жител на Итре, само дето беше много стар. Русолявата му коса беше съвсем оредяла, а бледорозовата му кожа — сбръчкана и суха. Седяха вече близо 2 Ксек в пулсиращата светлина на здрача. Възрастният човек бъбреше непринудено с Фам и му разказваше историята на Трайге Итре. „Боже, нима си го връща, задето моите хрътки му повредиха цветята?“ Или пък това също беше част от мистерията на итресите. От друга страна старецът говореше превъзходен аминезе и Фам нямаше никакви проблеми в общуването с него.

Цялото имение на Ларсон беше необичайно притихнало. В Дирби живееха близо милион души и макар нито една от сградите да не бе толкова висока, че да се вижда над дърветата, урбанизацията се усещаше дори в богаташкия квартал Хускестраде. Независимо от това обаче, докато седяха в градината, единствените звуци, достигащи до Фам, бяха празното бърборене на Гунар Ларсон и плясъкът на малкия водопад. Очите му вече привикнаха със здрача и той виждаше нормално. Можеше да забележи дори отразения в езерцето диск на Трайге. Видя и образувалите се концентрични кръгове по повърхността, когато някакво голямо, покрито с черупка животно, се хвърли във водата. „Май цикълът на смяна на светлината с мрак на Итре започва да ми харесва.“ Само преди три седмици не би повярвал, че това може да се случи. Тукашните дни и нощи бяха твърде далеч от неговия нормален биологичен ритъм, но слънчевото затъмнение, което настъпваше всеки ден по пладне, му позволяваше да си отдъхне. След време дори престана да му прави впечатление, че почти всички цветове тук имаха и червеникав оттенък. За сметка на това този свят му създаваше чувство за сигурност и уют; обществото благоденстваше и се развиваше възходящо от хиляда години насам. Значи хората притежаваха някаква особена мъдрост и опит…