Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Прав сте, вие сте разумно човешко същество, което лети между звездите. Живеете по неколкостотин години, но прекарвате това време на място, което не е много по-голямо от обиталището на Фред. Кажете, какво по-различно сте видели? Цивилизации се зараждат и отмират, но почти всички технически развити общества вече владеят най-великите тайни на човечеството. На тях им е известно кои социални механизми са действащи и при кои провалът е сигурен. Те притежават познанието, необходимо за отлагането на поредния срив и знаят как да избегнат най-нелепите катастрофи. Те са наясно дори с факта, че всяка цивилизация рано или късно отмира. Електрониката, която искате да купите от мен, може би не съществува никъде в Обитаваното от хора космическо пространство. Въпреки това съм сигурен, че тези съвършени уреди още преди нас са били изобретени от човешкия разум и отново някога ще бъдат открити. Същото се отнася и за медицинското оборудване, което — както правилно отбелязахте, ние искаме да купим от вас. Човечеството като цяло се намира в постоянно равновесие. Това е валидно дори след като продължаваме бавно да се заселваме на все по-големи територии в космоса. Сигурно имате право — в сравнение с вас съм като буболечка в гората и животът ми трае само един ден. Затова пък виждам точно толкова, колкото и вие; и живея толкова дълго, колкото и вие. Имам възможност да изучавам история и радиосъобщенията, които се носят между звездите. За мен няма пречки да разбера и размишлявам за вашите победи и варварството, което проявява Чуенг Хо.
— Ние събираме най-доброто, създадено от човечеството. При нас то ще бъде запазено завинаги.
— Чудя се обаче дали това е точно така. Когато бях млад, на Трайге Итре пристигна търговска флота. По нищо не приличаха на вас. Друг език, различна култура. Междузвездните търговци са просто занаят, а не отделна цивилизация.
Сура твърдеше същото. Но тук в тази древна градина изречените тихо думи тежаха повече, отколкото от устата на Сура Вин; гласът на Гунар Ларсон почти хипнотизираше.
— Онези търговци не притежаваха вашите амбиции, флотски командир. Те искаха само да натрупат богатство и да се заселят на някоя планета, за да поставят началото на нова цивилизация.
— В такъв случай те вече няма да са Търговци.
— Вярно, много е възможно да се превърнат в нещо повече от това. Били сте в много планетарни системи. Според вашата митническа декларация сте прекарали доста време на Намджем — достатъчно дълъг период, за да оцените предимствата на уседналата цивилизация. Тук стотици милиони хора живеят на разстояние от няколко светлинни секунди един от друг. Местната мрежа, която обхваща цялата система на Трайге Итре, предоставя на всеки гражданин информация за Обитаваното от хора космическо пространство, каквато вие можете да имате едва като влезете в някое пристанище. Вашият живот на търговци сред звездите не е нищо повече от Приключение на ума.
Фам не схвана препратката, но разбра същината на онова, което искаше да му каже неговият събеседник.
— Чудя се само защо тогава искате да живеете по-дълго, магнат Ларсон. Излиза, че светът не крие никакви тайни за вас — вселената не се развива, всичко отмира и нищо добро не се ражда.
В думите на Фам имаше сарказъм, но и искрено удивление. Гунар Ларсон беше отворил прозореца и пред него се бе открила мрачна, неприветлива и безнадеждна картина.
Дочу се едва доловима въздишка.
— Ти май не четеш много, а, синко?
Хм. А Фам си мислеше, че неговият домакин вече е престанал да го изучава чрез локализаторите. Във въпроса му прозвуча тъжно недоумение.
— Чета достатъчно.
Сура често се оплакваше, че Фам прекарва твърде много време над наръчниците и учебниците. Той започна обучението си доста късно и цял живот се опитваше да навакса пропуснатото. Тогава какво чудно, ако образованието му е малко хаотично и откъслечно.
— Попитахте ме какъв е смисълът на всичко това, капитане. Всеки от нас трябва да поеме по своя път. Този избор ще ни предостави много предимства, но крие и различни опасности. Заради вас самия, като човешко същество… Трябва да приемете този закон — всяка цивилизация има своето време, всяка наука — свой предел. И всеки от нас трябва да умре, преди да е навършил петстотин години. Ако наистина успеете да вникнете в смисъла на тези ограничения… Тогава значи сте готов да станете зрял човек и да осъзнаете кое наистина има стойност. — Той помълча малко. — Аз просто се вслушвам в спокойствието и тишината. Да умееш да го правиш, е истинска дарба. Прахосваме прекалено много време в излишно бързане и суетене. Заслушайте се в лекия ветрец в ластарите. Наблюдавайте Фред, който се опитва да ни разбере. Чуйте смеха на вашите деца и внуци. Насладете се на времето, което ви е отредено, колкото и да е то.