![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Фам се обърна към прозорците, които ограждаха най-горния етаж на сградата, където живееше Сура. Намираха се над служебните помещения в небостъргача на най-голямата луна на Намджем. Цените на офисите на Тарлеск бяха чудовищни, като се има предвид силата на интернет комуникациите. Последният път, когато обявиха сградата за продан, с годишния наем за този етаж можеше да се купи междузвезден кораб. През последните седемдесет години фамилиите от Чуенг Хо — повечето наследници на тях двамата със Сура — притежаваха целия небостъргач и повечето от офисите в околните сгради. Това представляваше само незначителна част от техните владения, но така просто плащаха данък на своята суета.
Беше ранна привечер. Силуетът на Намджем висеше ниско над хоризонта; светлините в бизнесцентъра на Тарелск затъмняваха сиянието на планетата-майка. Корабите на Вин & Мамзо щяха да се появят след не повече от Ксек. Вин & Мамзо бяха най-големите докове в Обитаваното от хора космическо пространство, но въпреки това представляваха незначителна част от богатствата на Чуенг Хо. Двамата със Сура основаха най-великата търговска цивилизация в историята на всички времена. Така поне мислеше Сура. Тя винаги се беше стремяла именно към това. И не се притесняваше, че няма да доживее ерата на триумфа в края на това начинание… Защото смяташе, че той никога няма да настъпи.
Ето защо Фам овладя сълзите, които напираха под клепачите му. После нежно обгърна Сура и я целуна по врата.
— Да, знам това — каза най-накрая.
Фам отложи заминаването си от Намджем с две години, които после станаха пет. Остана толкова дълго, че накрая Великият замисъл беше напълно повален. Пропусна много срещи, а отлагането на други щяха да го довършат завинаги. Когато най-сетне се реши да остави Сура, нещо в него се пречупи завинаги. Тяхното партньорство, дори любовта им оцеляха като по чудо до този момент, но сега помежду им зееше бездната на времето и той знаеше, че никога вече не ще изградят мост помежду си.
Когато навърши сто години, Фам вече беше обиколил повече от трийсет слънчеви системи и беше видял стотици цивилизации. Сред Търговците имаше дори по-опитни от него самия, но те не бяха много. Сура, заета с координирането между отделните операции, така и не разбра какво всъщност е постигнал Фам. Тя съдеше за успехите му само по съобщенията и разказите на други хора.
Според уседналите цивилизации — а това се споделяше дори от онези, които пътуваха между звездите — нищо не трае вечно. Беше истинско чудо дето човечеството оцеля толкова дълго, че успя да напусне Земята. А съществуват толкова различни начини, по които една цивилизация би могла да продължи своето съществуване. Застоят, неконтролираният растеж, смъртоносните болести, атмосферните катаклизми, стълкновенията бяха сред рисковете, които можеха най-лесно да се избегнат. Човечеството живя достатъчно, за да осъзнае на какви заплахи е изложено най-често. Но дори в този случай всяка високоразвита цивилизация носеше в себе си зрънцето на своето самоунищожение. Рано или късно развитието й се забавяше, стигаше до пълен застой, а политиците я докарваха до окончателен крах. Фам Нувен се роди в най-мрачната и изостанала епоха на Канбера. Сега вече си даваше сметка, че нещастието, сполетяло неговата цивилизация, е било относително поносимо. Все пак човеците на Канбера оцеляха дори и без високоразвитите технологии. През първите сто години от живота му се случваше да се озовава в един и същи свят по няколко пъти. Често между две негови посещения минаваха векове. Той стана свидетел как съвършеният свят на Нюмарс се превърна в пренаселена колония, управлявана от диктатор; видя как градовете под водата стават мечтано убежище за милиарди хора. След седемдесет години се върна пак на същото място, но населението едва стигаше милион и обитаваше малки селца. Хората се бяха превърнали в диваци с боядисани лица, груби брадви и сърцераздирателни песни. Това посещение щеше да го разори, ако не бяха песните на Вилнойс. Въпреки нещастието обитателите на Нюмарс можеха да се смятат за истински късметлии в сравнение с онези от мъртвите светове. Старата земя беше заселвана наново цели четири пъти след началото на преселението.