![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Фам любезно замълча, но вътрешно се усмихваше доволно. Ако трябваше да говори откровено, постиженията на тяхната медицина наистина бяха предвидени за стръв, на която да се хващат жертвите на търговската им стратегия. Фам щеше да получи тайната на тукашните локализатори срещу постиженията на науката на Чуенг Хо в областта на медицината. И двете страни ще имат огромна печалба от сделката. Магнатът Ларсон ще живее още няколко века и ако имаше късмет, сегашната цивилизация щеше дори да го надживее. Но след още хиляда години, когато Ларсон отдавна ще се е превърнал в прах, а светът му ще е поразен от Втората катастрофа, Фам и Чуенг Хо пак ще пътуват сред звездите и все още ще ползват локализаторите „Ларсон“.
Откъм мястото на Ларсон се разнесе странен приглушен звук. След миг Фам осъзна, че старецът се дави от смях.
— О, простете тази ми слабост. Може наистина да сте на сто двайсет и седем години, но умът ви е като на невинен юноша. Въобразявате си, че можете да се скриете в мрака и зад маската на безизразното си лице. Само, моля ви, не се обиждайте. Просто не са ви научили кое е истинското прикритие. Чрез локализаторите усещам пулса ви и притока на кръв в мозъка… В момента си мислите, че един ден ще танцувате върху гроба ми, не е ли така?
— Аз…
„Проклет да съм!“ Дори експертите на Чуенг Хо, които ползваха изключително прецизна техника, не биха могли така точно да определят неговото състояние и посоката на мисълта. Ларсон или налучкваше, или локализаторите бяха още по-невероятна находка, отколкото предполагаше в началото. Гневът у Фам надделя над благоговението и предпазливостта. Този се подиграваше с него. Е, добре тогава, той също ще играе с открити карти.
— В известен смисъл може и така да се каже. Ако приемете сделката, на което аз много се надявам, ще можете да живеете дълго като мен. Но аз все пак съм Чуенг Хо. Това означава, че прекарвам цели десетилетия в сън, докато пътувам между звездите. Цивилизациите на Клиентите са като еднодневки за нас.
„На ти сега. Дано това вдигне и твоето кръвно налягане.“
— Капитане, вие ми напомняте малкия Фред тук в езерото. Пак повтарям, не искам да ви обидя. Та като стана дума за Фред — той е лукстерфиск. — Старецът сигурно говореше за съществото, което Фам зърна да се гмурка под водопадчето. — Много любопитен и се навърта наоколо още откакто сте дошли, защото иска да ви огледа добре. Можете ли да го видите — в момента е точно на брега на езерцето. Две бронирани пипала мачкат тревата на три метра от вас.
Фам се почувства като полят със студена вода. А той си мислеше, че това е някакво увивно растение! После проследи тънките пипала чак до водата… Точно така, на повърхността имаше четири немигащи очи. Те просветваха в жълто всеки път, щом някой лъч от Трайге попаднеше върху им.
— Фред е живял много дълго време. Археолозите са открили данни за неговия вид — малък експеримент с дивата природа точно преди Катастрофата. Бил е домашният любимец на някакъв богаташ и е интелигентен почти колкото хрътка. Но за разлика от тези животни обаче е много по-стар. Преживял е дори Катастрофата и се превърна в нещо като легенда по нашите места. Вие имате право, флотски командир — ако живееш дълго, виждаш много неща. В Средните векове Дирби беше истинска развалина, а после на негово място се появи велико кралство — лордовете откриха тайните на отминалите епохи и ги използваха за трупане на богатства. Известно време този хълм е служел за сенат. През Ренесанса пък се е превърнал в бедняшки квартал, а езерото в подножието му е служело за събиране на отходните води. Дори името му — Хускестраде, което днес е символ наа богатство и власт, навремето е означавало нещо като „Улицата на нужниците“.
Но Фред преживя всичко това и се превърна в чудото на помийната яма. Допреди три века никой разумен човек не е вярвал в неговото съществуване. Сега вече получи вниманието и почитта, които наистина заслужава. — В гласа на стария човек прозвуча гордост. — И така, Фред живя дълго и видя много, при това все още разсъдъкът му е невредим, доколкото може да се говори за разсъдък при лукстерфиските. А сега е втренчил мънистените си очи в нас. Но думата ми беше за друго — Фред знае много по-малко за света и собствения си живот, отколкото аз съм прочел в книгите по история.
— Сравнението ви не е подходящо. Фред е глупаво животно.