![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Внезапно, почти без да прекъсва потока тривиални фрази, Ларсон рече:
— Значи сте решили да разкриете тайната на локализаторите „Ларсон“, така ли?
Фам беше сигурен, че погледът му не е издал неговото стъписване.
— Най-напред бих искал да се уверя, че такова нещо наистина съществува. Слуховете, които дочух, са изключително примамливи… И твърде неясни.
Зъбите на стареца проблеснаха, когато се усмихна.
— О, разбира се, че съществуват. — Той направи широк жест, сочейки около себе си. — Те ми позволяват да имам очи навсякъде и превръщат нощта в ден.
— Разбирам.
Старецът не носеше нито шлем, нито каквото и да е друго приспособление на главата си. Тогава би ли могъл да различи ироничното изражение върху лицето на Фам?
Ларсон меко се засмя.
— О, естествено — той докосна слепоочието си зад очната ябълка. — Единият от тях се намира точно тук. Останалите са свързани с него и чудесно се координират с моя очен нерв. Но за да бъде синхронът съвършен, са необходими много усилия и практика и от двете страни. Ако разполагате с достатъчно локализатори „Ларсон“, те ще се справят със задачата. Могат да синтезират гледка по мой избор от която и да е точка в пространството. — Той направи неопределен жест с ръце. — Вашето изражение ми е ясно като бял ден, Фам Нувен. А чрез локализаторите, които са покрили ръцете и шията, мога да ви разгледам и отвътре. Чувам ударите на сърцето ви и вдишването и издишването на белите ви дробове. С малко повече концентрация — той вирна глава — мога приблизително да определя движението на кръвта в мозъка ви… Вие сте дълбоко потресен, млади момко.
Устните на Фам се присвиха от гняв към самия себе си. Събеседникът му го беше изучавал тайно повече от Ксек. Ако срещата се беше състояла в кабинета му или на друго делово място, а не в сумрака на градината под приспивния ромон на ручейчето, той щеше да е постоянно нащрек. Но сега не му оставаше нищо друго освен да вдигне рамене.
— Вашите локализатори са едно от най-необикновените постижения на тази цивилизация. Ето защо аз съм искрено заинтригуван и бих помолил за няколко екземпляра, но ще бъда още по-благодарен, ако получа програмите и производствената спецификация.
— И защо трябва да ви се доверя?
— Причината е съвсем очевидна. Важното в случая е какво ще ви предоставя в замяна. Медицината ви е на по-ниско ниво от тази в Намджем и Киеле.
Ларсон сякаш кимна с глава.
— Наистина е твърде изостанала в сравнение с онова, което беше преди Катастрофата. Така и не успяхме да възстановим старите й тайни.
— Обърнахте се към мен с „млади момко“ — продължи Фам, — но на колко години сте вие самият, господине? Деветдесет? Сто?
Фам и неговият екипаж внимателно бяха проучили локалната мрежа в търсене на данни за развитието на местната медицина.
— На деветдесет и една, ако го изчисляваме по вашите години, съставени от трийсет Мсек — отвърна Ларсон.
— Е, господине, аз пък съм на сто двайсет и седем. В това число, разбира се, не влизат годините, прекарани в летаргичен сън.
„И въпреки това изглеждам като младеж.“
Известно време Ларсон не каза нищо, но Фам беше сигурен, че е схванал мисълта му. Може пък тези философи-магнати да се окажеха не чак толкова загадъчни и недостижими.
— Наистина ми се иска да съм отново млад. Милиони мои сънародници са готови да пръснат милиони със същата цел. Какво може да ни предложи вашата медицина?
— Век-два да изглеждате и да се чувствате като мен в момента. Два или три века след това видимо ще остарявате.
— Охо, звучи по-добре дори от нашите постижения отпреди Катастрофата. Но въпреки това старците ще са пак така немощни и ще страдат като всички възрастни хора по света. Съществуват непреодолими граници за периода, в който може да бъде поддържано младо едно човешко тяло.