![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Маклин се обърна светкавично и отиде при мъжа, като спря точно на десет сантиметра от лицето му. Очите му бяха кървавочервени и направо пронизваха тези на Лори със своята свирепа настоятелност.
— Слушай ме много внимателно, лигльо! — започна заплашително той и мъжът го изслуша. — Сега аз командвам тук. Аз. Кажа ли нещо, то се изпълнява безропотно. Ще те науча на дисциплина и контрол, господинчо. Ще науча всички на дисциплина и контрол. Няма да има размисли и страсти, когато дам заповед, или ще последват… екзекуции. Публични екзекуции. Искаш ли ти да си първият?
— Не — отвърна с тих и изплашен глас Лори.
— Не… какво?
— Не… сър — последва отговорът.
— Добре. Искам да разпространиш мълвата наоколо, Лори. Ще организирам тези хора и ще ги накарам да си размърдат задниците. Ако не им харесва моят начин, могат да се разкарат.
— Ще ги организирате? Ще ги организирате за какво?
— Мислиш ли, че няма да настъпи време, в което ще се наложи да се бием за това, което имаме? Господинчо, ще има много моменти, в които ще се налага да се борим… ако не да запазим своето, то тогава за да… вземем желаното.
— Ние не сме някаква шибана армия! — възпротиви се Лори.
— Ще станете — обеща Маклин и посочи арсенала. — Ще се научиш да бъдеш войник, господинчо. Както и всички останали. А сега разкарай това лайно оттук… ефрейтор.
— А?
— Ефрейтор Лори. Това е новият ти ранг. И ще живееш в тентата отвън. Тази каравана ще е щабквартирата ми.
„Господи! — каза си Лори. — Тоя откачи!“ Но като че му харесваше идеята да бъде ефрейтор. Това звучеше важно. Той се обърна и отново се зае с тялото на Кемпка. Хрумна му една забавна мисъл и почти се разкикоти от нея, но успя да се сдържи. Кралят е мъртъв! Да живее кралят! Издърпа трупа по стълбите и вратата на караваната се затвори. Видя няколко мъже, които бяха излезли навън, привлечени от врявата, и започна да им крещи заповеди да хванат тялото на Фреди Кемпка и да го отнесат до територията на боклукчиите. Те му се подчиниха като роботи и Джъд Лори реши, че може би ще му хареса да си играе на войници.
Седем
В размисли за утрешния ден
41
— Казвам се Алвин Мангрим. Сега се наричам лорд Алвин. Добре дошли в кралството ми. — Младият русокос ненормалник, който седеше върху своя трон тоалетна чиния, махна с тънката си ръка. — Харесва ли ви?
На Джош му се повдигаше от миризмата на смърт и разложение. Той, Суон и Леона седяха заедно на пода на секцията със стоки за домашни любимци в задната част на „К-Март“. В малките клетки около тях имаше десетки мъртви канарчета и папагали, а в аквариумите се разлагаха умрели рибки. Зад една стъклена витрина няколко котенца и кученце събираха мухите. Джош копнееше да цапардоса ухиленото лице с русата брада, но китките и глезените му бяха увити с вериги и заключени с катинари. Суон и Леона бяха завързани с въжета. До тях бяха плешивият неандерталец, мъжът с ококорените рибешки очи и още шест-седем други. Онзи с черната брада и джуджето в пазарската количка се навъртаха наблизо. Джуджето стискаше багетата на Суон в късите си пръсти.
— Оправих тока — заяви лорд Алвин, който се беше отпуснал в трона си и ядеше грозде. — Затова лампите работят. — Мътнозелените му очи постоянно се местеха от Джош на Суон. Раната в главата на Леона все още кървеше, а очите ѝ примигваха, докато се бореше с шока. — Свързах два портативни генератора с електрическата верига. Винаги съм бил добър с тока. Също така много ме бива в дърводелството. Не знам дали ти е известно, но Исус също е бил дърводелец. — Алвин изплю семките на гроздето. — Вярваш ли в Исус?
— Да — съумя да изграчи Джош.
— Аз също. Някога имах куче, което се казваше Исус. Разпнах го, но то не възкръсна. Преди да умре, ми каза какво да направя с хората в тухлената къща. Главите им паднаха.
Джош стоеше като статуя и гледаше тези зелени и бездънни очи.
Лорд Алвин се усмихна и за момент заприлича на момче от хор, облечено в лилаво и готово да запее всеки момент.
— Поправих осветлението тук, за да привличаме изобилие от прясно месо — такова като вас, приятели. Изобилие от играчки. Разбирате ли, всички в „Патуей“ ни изоставиха. Всички лампи изгаснаха и докторите се прибраха по домовете си. Но някои от тях ги намерихме, такива като доктор Бейлър. Покръстих последователите си с неговата кръв и ги изпратих по света, а останалите дойдохме тук. — Мъжът килна глава на една страна и усмивката му се изпари. — Навън властва мрак — каза той. — Винаги е тъмно, дори през деня. Как се казваш, приятелю?