Лебедова песен [bg]

— Не, не за тях. — Дебелака се усмихна вяло. — Искам да науча повече за полковник Маклин. — Той се наведе напред и столът изскърца. Сложи ръце на масата и сплете дебелите си пръсти. — Искам да знам… какво ти дава Маклин, което аз не мога.

— Моля?

— Огледай се. Виж с какво разполагам — храна, напитки, сладки, оръжия, патрони… и сила, Роланд. Какво има Маклин? Една схлупена малка тента. И искаш ли да ти кажа нещо? Това е всичко, което някога ще притежава. Аз управлявам тази общност, Роланд. Предполагам, че няма да е грешно, ако кажеш, че аз съм законът, кметът, съдията и съдебните заседатели! Нали така? — Дебелака хвърли бърз поглед на Лори и другият мъж изрече с увереността на вентрилоквистка кукла:

— Така е.

— Е, какво прави Маклин за теб, Роланд? — Кемпка повдигна вежди. — Или трябва да попитам какво правиш ти за него?

Момчето едва не отговори, че Маклин е Краля — лишен от короната и кралството си, които щеше да си върне един ден — и че се е заклел да бъде Кралския рицар, но знаеше, че Кемпка е много глупав и няма да разбере грандиозната цел на играта. Затова просто отвърна:

— Пътуваме заедно.

— И къде отивате? В бунището, към което се е насочил Маклин? Не, мисля, че си по-умен от това.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа… че разполагам с голяма и удобна каравана, Роланд. Имам истинско легло. — Дебелака кимна към затворената врата. — То е ей там. Искаш ли да го видиш?

На Роланд изведнъж му хрумна какво се опитваше да направи Фреди Кемпка.

— Не — отвърна той и коремът му се сви. — Не искам.

— Приятелят ти не може да ти предложи онова, което мога аз, Роланд — заяви с копринен глас Дебелака. — Той няма власт. Аз я държа цялата. Мислиш ли, че ви пуснах тук само заради наркотиците? Не. Искам теб, Роланд. Искам да си тук с мен.

Момчето поклати глава. Пред очите му се появиха черни молци и главата му натежа, сякаш не можеше да я държи повече на врата си.

— Скоро ще осъзнаеш, че властта управлява света. — Гласът на Кемпка му звучеше като въртящ се на бързи обороти запис. — Тя е единственото нещо, което си струва напоследък. Нито красотата, нито любовта… нищо друго освен властта. И човекът, който я притежава, може да вземе всичко, което си поиска.

— Не и мен — отвърна Роланд. Думите бяха като топчета в устата му. Имаше чувството, че ще повърне и усети иглички в краката си. Светлината от газените лампи нараняваше очите му и когато мигнеше, му беше много трудно да ги отвори отново. Погледна пластмасовата чаша, която държеше и видя зърнестите неща, които плуваха на дъното ѝ. Опита се да стане, но краката го предадоха и той падна на колене. Някой се наведе отгоре му и му отне пистолета от безчувствените пръсти. Прекалено късно се опита да си го върне, Лори само се ухили и се отдалечи от него.

— Намерих приложение на някои от наркотиците, които ми донесе. — Сега гласът на Кемпка беше забавен и неясен, сякаш говореше под вода. — Стрих няколко от тези хапчета и направих една хубава смес. Надявам се да се насладиш на пътешествието си. — Дебелака стана тромаво от стола си и тръгна към Роланд Кронингер, а Лори излезе навън, за да изпуши цигара.