Лебедова песен [bg]

„Няма начин!“, помисли си Джош и се спусна по една от другите пътеки с намерението да стигне до секцията за домашни любимци по друг път. Блъсна се в един женски манекен и главата с кестенява коса се катурна от раменете му и падна на пода.

— Четири минути, приятелю Джош! — съобщи гласът на лорд Алвин.

Една фигура, вдигнала високо месарски нож, изскочи на пътя на гиганта от закачалките с дрехи. „Няма да мога да спра!“, каза си той, неспособен да заключи коленете си. Вместо това продължи напред, хвърли се върху мъжа с ножа и го запрати в дрехите, които западаха около тях. Онзи замахна с ножа, пропусна, замахна отново и заби острието в някакви дрехи. Джош се качи на гърдите му и заудря с бухалката главата му — веднъж, два, три пъти. Тялото на опонента му се загърчи, сякаш беше включено в електрически контакт.

Пронизваща болка изпепели врата на гиганта. Той се обърна и видя някакъв ухилен маниак, който приличаше на докер, да държи въдица. Кордата ѝ беше опъната между двама им и Джош разбра, че в кожата му е забита кукичка. Лудият рибар дръпна рязко въдицата, все едно беше уловил огромен марлин на нея, и кукичката разкъса врата му. Онзи заметна отново кордата и тя прелетя покрай лицето на Джош, но гигантът се наведе и се измъкна от дрехите. Изправи се на крака и хукна да бяга отново към секцията за домашните любимци.

— Остават ти три минути, приятелю Джош!

„Не! — помисли си гигантът. — Не! Копелето мами!“ Не беше възможно да е изминала цяла минута!

Спринтира покрай един добре облечен манекен в секцията за мъжки дрехи… но внезапно манекенът оживя, скочи на гърба му и посегна с пръсти към очите му. Джош продължи да бяга с нападателя върху него. Нащърбените нокти на онзи одраха бузата му. На пътя му се изпречи слаб чернокож мъж с голи гърди, с отвертка в едната ръка и капак на кофа за боклук.

Джош бягаше с всички сили към очакващия го убиец, но внезапно спря и се плъзна по пода. Прегърби се и извъртя рамене. Мъжът на гърба му не успя да се задържи и полетя във въздуха, но мерникът на гиганта не беше точен. Вместо да се вреже в чернокожия, както се надяваше, добре облеченият ненормалник прелетя над един щанд с летни ризи и се стовари на пода.

Чернокожият атакува. Движенията му бяха като на пантера. Джош замахна с бухалката, но тя беше посрещната от капака на кофата за боклук. Отвертката полетя към корема му, но той се изви и оръжието само одраска ребрата му. Биеха се от близко разстояние и на Джош му се налагаше отчаяно да избягва атаките с отвертката. Той напразно се опитваше да отправи силен удар с бухалката. Докато се бореше с опонента си, забеляза раздвижване от двете си страни — по-голямата част от хаховците идваха да го довършат. Знаеше, че е свършен, ако не успее да се измъкне от чернокожия брат, защото един здравеняк с градински ножици почти го беше достигнал. Зъбите на опонента му изщракаха до бузата му. Джош видя възможност в ситуацията, падна на колене и мина през краката на мъжа като намазано с грес прасе. Когато чернокожият брат се обърна, той беше посрещнат от удар, който размаза мутрата му и няколко зъба полетяха във въздуха. Мъжът направи две неуверени стъпки и падна като дърво.