Лебедова песен [bg]

Лорд Алвин се пресегна, взе багетата от Дяволчето и я хвърли на пода на около метър от себе си.

— Прекоси тази линия, приятелю Джош, и ще опознаеш чудеса.

„Той ще ни избие всичките“, каза си гигантът, но нямаше избор. Погледна Суон, която го гледаше спокойно и непоколебимо. Тя се опита да му изпрати мислите си: „Вярваме в теб“. Джош стисна зъби. „Защити детето. Да бе! Свърших прекрасна работа, нали?“

Мъжът с черната брада и още един от ненормалниците го изправиха на крака.

— Сритай им задниците — прошепна Леона, чиято болка в главата направо я заслепяваше.

Джош беше отведен — къде блъскан, къде влачен — от секцията за домашни любимци, прекаран през домашни потреби и спортни стоки и упътен по централната пътека към касите в предната част на супермаркета. Там ги чакаше трети мъж, въоръжен с двуцевка и с връзка ключове, които висяха от колана му. Джош беше съборен на пода и въздухът изсвистя между зъбите му.

— Краката — каза брадатият и онзи с ключовете се наведе, за да отключи катинарите.

Гигантът чуваше постоянен тътнещ звук и погледна през прозорците. Навън валеше проливен дъжд и водата влизаше вътре през счупените стъкла. Нямаше следа от коня. Надяваше се да си е намерил сухо местенце, на което да умре. „Бог да ни е на помощ на всички!“, помисли си той. Макар да не видя никой от другите маниаци, докато беше отвеждан до предната част на магазина, знаеше, че са някъде там — криеха се, чакаха и се приготвяха за началото на играта.

Защити детето. Дрезгавият глас, който беше излязъл от гърлото на Поу-Поу, се беше запечатал в съзнанието му. Защити детето. Трябваше да прекоси онази линия за пет минути, независимо от всичко, което тези хаховци хвърляха по него. Щеше да се наложи да използва всяко едно движение, което помнеше от дните си на футболист и да пооживи ръждясалите си колене. „О, Господи — замоли се Джош, — ако някога си се усмихвал на някой глупак, покажи ми перлено белите си зъби сега!“

Махнаха му последния катинар, свалиха му веригите и го изправиха на крака. Китките му все още бяха здраво оковани, а веригите се виеха около предмишниците и ръцете му. Можеше да отваря и затваря юмрука на лявата си ръка, но дясната беше свита на топка и обездвижена. Погледна другия край на „К-Март“ и сърцето му прескочи. Проклетото място изглеждаше дълго колкото десет футболни игрища.

Суон отпусна глава на рамото на Леона в секцията за домашни любимци. Старата жена дишаше на пресекулки и се бореше да задържи очите си отворени. Момиченцето знаеше, че Джош ще даде всичко от себе си, за да стигне до тях, но също така ѝ беше ясно, че имаше вероятност да се провали. Лорд Алвин ѝ се усмихваше блажено, подобно на светец от стъклопис. Той погледна часовниците на ръката си, след което насочи мегафона напред и изрече:

— Нека играта на усмирителна риза започне… сега! Имаш пет минути, приятелю Джош!

Суон потръпна и зачака да види какво ще се случи.