Лебедова песен [bg]

— Ах! — Дебелака спря на няколко крачки от Роланд и килна глава към вратата. Лицето му беше зачервено, а очите му блестяха. Писъкът отшумя. — Чуй тази музика! Някой се прероди. — Той откопча колана си и го издърпа през многото гайки на огромния си панталон.

В главата на Роланд се появи низ от забавни и неприятни картини. В тях той сечеше китката на дясната ръка на Краля и когато успя да свърши работата, го изпръска струя от кървавочервени цветя, цял хор от премазани трупове с цилиндри и смокинги се лутаха по срутения коридор на Земен дом, двамата с Краля вървяха по супермагистрала под мрачно алено небе, където дърветата бяха от кости, а езерата пълни с кървава вода, и полуразложени останки от човешки трупове се возеха в очукани автомобили и камиони. Той стоеше на върха на някаква планина, а над главата му кипяха сиви облаци. Под него се биеха армии с ножове, камъни и счупени бутилки. Една студена ръка докосна рамото му и някакъв глас прошепна:

— Всичко това може да бъде твое, сър Роланд.

Страхуваше се да извие глава и да погледне създанието, което стоеше зад него, но знаеше, че трябва да го направи. Силата на зловещата халюцинация го принуди да се обърне и да погледне право в две очи зад армейски очила. Кожата на това лице беше осеяна с кафяви, прокажени образувания, а устните му бяха проядени и разкриваха криви и остри зъби. Носът беше плосък, а ноздрите широки и грозни. Това беше неговото лице, но изкривено, грозно, кръвожадно и вонящо на зло. То заговори със собствения му глас:

— Всичко това може да бъде твое, сър Роланд… и мое.

Фреди Кемпка надвисна над момчето, пусна колана си на пода и тръгна да събува полиестерните си панталони. Дишането му звучеше като куркането на парно.

Роланд примига и присви очи срещу Дебелака. Виденията-халюцинации си отиваха, но той все още чуваше създанието да му шепне. Целият се тресеше и не можеше да се спре. Още едно видение изникна в главата му. В него беше проснат на земята и трепереше, а Майк Армбръстър надвисна отгоре му с намерението да го смаже от бой, докато останалите гимназисти и палячовците футболисти крещяха и освиркваха. Видя кривата усмивка на Майк Армбръстър и го обзе маниакална омраза, по-силна от всичко, което беше изпитвал досега. Това момче вече го беше набило веднъж, беше го ритало и плюло, докато плачеше в прахта… и сега искаше да го направи отново.

Роланд знаеше, че вече е много различен — по-силен, по-хитър — от онова разглезено хлапе, което се оставяше да го бият, докато не се напикаеше в гащите. Сега беше Кралския рицар и беше видял как изглежда адът. Смяташе да покаже на Майк Армбръстър как Кралския рицар си връщаше за причинените злини.