Лебедова песен [bg]

Джош се изправи с мъка на крака. Дробовете му свистяха. Раменете му туптяха от премазваща болка, но сега нямаше време да ѝ обръща внимание. „Продължавай напред! — каза си той. — Размърдай се, глупако!“ Един чук прелетя покрай него и се вряза във витрина с тасове. Плъзна се и падна на колене. В устата и по лицето му имаше кръв, а секундите тиктакаха. Сети се за хлебарката на пода в хамбара, за това насекомо, което беше оцеляло след ядрен холокост и безбройните заплашващи да го смачкат обувки. Ако подобно дребно създание имаше волята да живее, то тогава и той имаше такава.

Джош се изправи. Побягна по пътеката и видя още три фигури да се насочват към него. Прескочи един щанд и се прехвърли на друга пътека. Направи ляв завой и стигна до секцията с домашни потреби. Пред него се разпростряха тенджери и тигани.

В края им седеше лорд Алвин и наблюдаваше от своя трон. На стената зад него висеше табелка, на която пишеше „Домашни любимци“. Джош видя джуджето да подскача в пазарската количка, а Суон беше обърната към него и го гледаше. Ревльото на пода беше толкова близо и толкова далеч.

— Една минута! — съобщи по мегафона лорд Алвин.

„Успях! — осъзна Джош. — Мили боже, почти стигнах! Едва ли са повече от десет-дванадесет метра до багетата!“

Тръгна напред.

Но чу гърлено ръмжене и пронизителен рев. Неандерталеца изскочи с моторната резачка пред него, за да му блокира пътя.

Джош се сепна и спря. Неандерталеца, чиято гола глава блестеше на светлината, се усмихваше леко и го чакаше. Зъбите на моторната резачка се превръщаха в петно от смъртоносен метал.

Гигантът се огледа в търсене на друг път, по който да мине. Секцията за домашни потреби представляваше непрекъсната последователност от кухненски съдове, чаши и посуда, с изключение на една пътечка, която завиваше вдясно на около три метра отпред… но трима маниаци, въоръжени с ножове и градински инструменти, бяха завардили този изход. Джош се обърна, за да се върне по пътя, от който беше дошъл, но на пет метра от него стояха ненормалникът с въдицата и грозникът със зелените зъби и пушката. Прииждаха още хаховци, които заемаха позиции, за да изгледат големия финал на играта на усмирителна риза.

„Вижда му се краят“, помисли си Джош. Но не само неговият собствен… Суон и Леона бяха мъртви, ако не стигнеше до финалната линия. Нямаше друг път освен през Неандерталеца.

— Четиридесет секунди, приятелю Джош!

Грамадата замахна с моторната резачка във въздуха и предизвика жертвата си да дойде.

Батериите на Джош бяха почти изтощени. Неандерталеца боравеше с моторната резачка с лекота. Нима бяха извървели целия този път, за да умрат в някакъв проклет „К-Март“, обитаван от избягали хаховци? Джош не знаеше дали да се разсмее, или да се разплаче, затова просто каза: