Лебедова песен [bg]

Нещо се уви и стегна около врата на Кемпка, като по този начин затвори кръвта в главата му и превърна лицето му в подобие на презрял домат. Той панически осъзна, че лудото хлапе го души със собствения му колан.

Роланд яхна гърба на Дебелака, както Ахав беше яхнал белия кит. Онзи започна да се души и да се бори да се освободи от хватката на колана. Кръвта пулсираше в главата му със сила, която заплашваше да накара очите му да изскочат от очните си кухини. Лори заблъска по вратата и се провикна:

— Господин Кемпка! Какво става?

Дебелака се надигна, изви треперещото си тяло на една страна и премаза Роланд в стената, но момчето не го пусна. Дробовете на Кемпка бяха жадни за въздух и той отново се изви на една страна. Този път Роланд изрева от болка и коланът се разхлаби. Дебелака изквича като ранено прасе и запълзя към вратата. Изправи се, за да дръпне първото от резетата… и един стол се стовари в гърба му. Той стана на трески и предизвика агонизираща болка в гръбнака му. Момчето започна да го обработва с единия от краката на стола, като го удряше в главата и лицето. Кемпка изпищя:

— Той полудя! Той полудя!

Лори отново заблъска по вратата.

— Пусни ме вътре!

Дебелака пое силен удар в челото и по лицето му потече кръв. Той замахна на сляпо към Роланд. Левият му юмрук го намери и чу как въздухът напусна тялото на момчето. То падна на колене.

Кемпка избърса кръвта от очите си, протегна се и се опита да издърпа първото резе. Пръстите му бяха окървавени и то му се изплъзваше. Лори блъскаше по вратата и се опитваше да я отвори.

— Той полудя! — виеше Дебелака. — Опитва се да ме убие!

— Хей, глупав шибаняк! — изръмжа момчето зад него.

Кемпка погледна назад и изквича от ужас.

Роланд беше взел едната от газените лампи, които осигуряваха светлината в караваната. Хилеше се като луд, а танкистките му очила бяха изпръскани с кръв.

— Дръж това, Майк! — провикна се той и хвърли лампата.

Тя удари Дебелака в главата, пръсна се и заля лицето и гърдите му с газ, която избухна в пламъци и подпали брадата, косата и предната част на тениската му.

— Той ме запали! Той ме запали! — заквича Кемпка и започна да се търкаля и да рита с крака.

Вратата се разтресе от ритника на Лори, но хората от „Еърстрийм“ я бяха направили много здрава.

Докато Дебелака се гърчеше на пода, а Лори риташе вратата, Роланд погледна рафтовете с пушки и куките с пистолети. Все още не беше приключил с Майк Армбръстър и смяташе да му покаже как Кралския рицар се справя с враговете си. О, не… въобще не беше приключил.

Заобиколи масата и си избра един красив .38-калибров „Смит и Уесън Спешъл“ с перлена дръжка. Отвори барабана му и видя, че в него има три патрона. Усмихна се.