![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Жена ми е професионална художничка. А художниците, писателите и проститутките работят за всеки, който има пари в брой.
— А адвокатите не, така ли?
— Зависи от парите.
— Жена ви не е поискала от семейство Белароса пари за картината.
— Откъде знаете?
— Има неща, които знам и бих се радвал да споделя с вас, мистър Сатър, ако ми направите няколко услуги.
Не отговорих.
— Искаме да сложите три или четири микрофона в къщата на Белароса — каза той. — Един в кабинета му, един на входа, може би един в оранжерията му, където сме го виждали да говори с приятелчетата си, и определено един в кухнята, където вероятно върши по-голямата част от бизнеса си, защото е италианец.
Мистър Манкузо разкри всичките си „чиклетс“.
— А в спалнята му?
— Не правим това. А и без друго там не се върши кой знае колко.
Той тръгна към мен по клатещата се палуба и ме хвана за ръката, като че ли да се подпре.
— Можем ли да разчитаме на вас?
— Не.
— Защо?
— Защото… аз съм му адвокат.
Той отстъпи крачка назад, сякаш бях казал, че съм заразен.
— Сериозно ли говорите?
— Да, съвсем. По-специално, той иска да го представлявам в делото за убийството на Хуан Каранза.
Изучавах лицето на мистър Манкузо и видях, че то не беше с щастливо изражение.
Той отиде до страничния парапет и известно време съзерцава океана. Осъзнах, че бях направил тактическа грешка, казвайки му това, ако Белароса действително искаше то да остане в тайна до момента на арестуването му, призоваването в съда и молбата за пускане под гаранция. Но това беше малка грешка и щях да направя още няколко такива, просто защото аз се занимавам предимно с данъци, завещания и прехвърляне на имоти. Освен това Белароса бе поискал от мен в един момент да поговоря с Манкузо за Ферагамо, така че всъщност аз не издавах поверителен разговор между адвокат и клиент. Обърнах се към Манкузо:
— Искате ли да знаете защо се съгласих да го представлявам?
— Мога да поразмишлявам малко, мистър Сатър — отвърна Манкузо, без да се обърне, — и ако го направя, бих казал, че това няма нищо общо с пари в брой.
— Не, няма. Всъщност аз му връщам една услуга. Но главната причина е в това, че вярвам, че Белароса не е извършил това престъпление.
Той се извърна към мен.
— Наистина ли? Защо вярвате в това?
— Освен другите причини Белароса ме убеди, че щатският прокурор, мистър Алфонс Ферагамо, му приписва това убийство. Всъщност не само скалъпва това обвинение срещу него, но и го поставя в такова положение, че да бъде убит от колумбийците или от собствените си хора, за да запазят мира с колумбийците.
Наблюдавах мистър Манкузо внимателно. Той има много изразително лице, което не е добре за едно ченге, и по него можах да прочета, че не намираше това твърдение за абсурдно. Белароса беше прав за изражението на лицето, когато отправя това обвинение. Обърнах се към мистър Манкузо:
— Ще ви разкажа какво ми каза Белароса.
И в следващите десет минути направих точно това. Завърших с думите:
— Белароса каза, че сте честен човек. И ако наистина сте такъв, кажете ми честно, това звучи ли ви правдоподобно?
Цяла минута той гледа втренчено палубата, а след това, без да вдигне погледа си към мен, отвърна:
— Един щатски прокурор не би рискувал кариерата и свободата си заради лично отмъщение.
— Преди три месеца и аз мислех така, но… — преминах на италиански акцент, — но сега вече разбира вас, paesanos, миста Манкузо, и аз мисли, че може би миста Белароса знае какво е в глава на миста Ферагамо. Capisce?
На мистър Манкузо, изглежда, не му беше забавно.
— Спасете душата на мистър Ферагамо, мистър Манкузо — добавих аз, вече с нормално произношение. — Напомнете му, че отмъщението е грях. Ако той се оттегли, и аз ще се откача от въдицата. Кажете му да измисли нещо по-добро от това да натопи Франк Белароса. Кажете му да играе честно.
Мистър Манкузо не отговори.
Погледнах часовника си, след това се обърнах към мистър Манкузо: