Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Смелият негър знаеше, добре това… обаче неговата господарка може да открие истината. Той не се страхуваше от нищо. Опасността бе преминала! Дожесата, си казваше той, с право, не само обича незаконнородения, но и желае да го притежава, да го види в краката си. Тази любов, която питаеше от дълги години, я караше да изпитва жестока животинска омраза срещу Марино и Анунциата.
Горо се отдалечи бързо от страшните килии, премина Моста на въздишките и се отправи към апартаментите на дожесата, разположени в предната част на палата.
Още не бе минало полунощ.
Пристигайки на горницата на една стълба, блъсна се в група пажове, които се смееха и се забавляваха, мислейки за шегите, които биха изиграли на дамите от палата.
— Олеле! Този негодник ме плаши! — извика един от тях, виждайки главата на негъра да се подава от стълбата.
— Назад, мръсни негре! — извика друг, показвайки с пръст негъра. — Ти ще омърсиш килимите.
— Полека, малки господар — отговори Горо, отправяйки се към тях. — Забавно е да се види как най-малките хора говорят най-силно!
Негърът започна да се смее.
— Ще ни заплатиш за това, негре! — извикаха пажовете, разгневени от неговата безочливост.
— Ако само извадя сабята си! — каза един.
В действителност той не посмя да тури ръка върху оръжието си.
— А знаете ли вие да си играете с тия играчки? — подзе негърът с ироничен смях. — По-добре ще бъде да не ги носите, защото можете да се убодете на тях!
— Повикайте слугите! — каза по-възрастният от пажовете, побледнял от гняв.
— Нека младите сеньори не се горещят! Горо не желае да се смее…
— Кой ви позволи да се подигравате? Да не сте между роби! Какво търсите?
— Горо има да изпълни една работа…
— Работа ли? Каква работа?
— Това е тайна на Горо.
— Да не се занимавате повече с този чер негодник! Повикайте слугите да го изгонят.
Тогава един от пажовете се отправи за преддверието, където стояха слугите и придворните дами.
— Спокойствие, сеньорчета! Негърът ще остане. Негърът има една важна работа. Нека съобщят на Нейно Величество дожесата — викна той на слугите, които дойдоха, — че негърът е тук.
Казвайки това, той им направи един безочлив и авторитетен жест.
— Как? Милостивата господарка очаква негъра? — казаха слугите.
— Съобщете за Горо! Останалото не интересува никого! — каза Горо сухо.
— Един слуга се върна със заповед да въведе негъра.
Той се чувствуваше силен в достойнството си като довереник на дожесата. Мина гордо между изумените пажове и последва камериера.
Влезе в преддверието и бе посрещнат от една от камериерките.
— Влезте в този салон! — каза тя на негъра. — Нейно Величество сега ще дойде!
После подзе:
— Вие ли сте негърът, който е предложил на господарката лек срещу ухапванията на скорпион?
— Да, сеньорита, Горо притежава едно средство, което премахва болките от този род.
— Тогава, вие сте този, когото очакват. Влезте!
Горо се засмя. Дожесата бе намерила забавен предлог, за да го приеме в полунощ.
Той влезе бързо в салона, където горяха още няколко свещи, а камериерката затвори вратата след него.
— Тази камериерка — каза си той, усмихвайки се, когато остана сам всред голямата стая, — хвърля недвусмислени погледи към един от пажовете. И тя страда от същата болест, както и дожесата!
Внезапно завесите, които закриваха вратата на будоара, се раздвижиха и самата дожеса влезе в салона.
Негърът се поклони и кръстоса ръце на гърдите си.
Катерина бе облечена в красив пеньоар от бяла коприна с ресни, обкичени със скъпоценности.
Тя направи знак на Горо да я последва в нейния апартамент, за да бъде сигурна, че никой не ще ги подслушва.
— Приближи се — каза му тя. — Имам пълно доверие в теб!
— Нейно Величество не ще има причина да се разкайва — отговори робът.
— Ако ми останеш верен, ще те възнаградя богато — каза тя. — Но ако ме измамиш, макар и само веднъж, ще увиснеш на бесилката!
— Горо предпочита златото на Нейно Величество пред бесилката на инквизицията.
— Знай добре, негре — подзе дожесата, — че ти не си в пълна сигурност, тъй като всички твои дела и движения се наблюдават!
Горо се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Защо се смееш на моите думи? — каза Катерина учудена.
— Горо не се смее, милостива господарке. Той само размишлява и за това се засмя!
— Кажи ми, за какво мислеше.
— Горо искаше да пита защо Нейно Величество не даде на Горо това злато, което прахоса за един шпионин.
— Така ти ще бъдеш по-деятелен! — каза дожесата развеселена. — Ти обичаш шегите, негре!