Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Новината е закъсняла, много закъсняла — промълви дожесата.
Горо разбра тогава колко ужасно бе разбудил страстта на Катерина, която бе способна заради Марино да предаде Луиджи и всички други съзаклятници.
— Защо да е твърде късно, уважаема господарке?
— Аз се отдадох на дожа и Марино е паднал под брадвата на палача.
— Последното от тия две неща — отговори тържествено Горо, — още не е установено. Първото пък е без важност.
Катерина му хвърли внезапно поглед, пълен с пламък. Той наведе очите си.
— Ти пробуждаш в мене мисли — каза тя, — които са висше предателство! Мислиш ли да ме направиш твоя съучастница?
— За нищо на света, никога, милостива господарке, понеже Горо не се чувства сам виновен! Той само докладва думите на бившия си господар, който носи само отговорността. Ако Горо не се нрави на Нейно Величество, защо го е повикала! Горо е послушен и знае да мълчи.
Дожесата не каза нищо. Тя остана неподвижна, със замислен поглед, като че ли в нея се разиграваше ужасна борба. Трябваше ли да остане горда пред негъра? Катерина бе обичала дълги години незаконнородения и тази любов се бе превърнала в страшна омраза, когато той я бе отблъснал и пренебрегнал.
Този чер роб бе дошъл внезапно да разбуди нейната страст, когато се бе ангажирала завинаги с Луиджи.
Горо разбра какво страдание измъчва дожесата. Той се приближи до нея.
— Какво би казала Нейно Величество — въздъхна той, — ако Марино Маринели… — и негърът погледна наоколо с неспокоен поглед, — се появи внезапно тук, във Венеция, тайно, и дойде пред Нейно Величество?
— Какво приказваш, негре?
— Горо иска да каже… той не знае повече, Ваше Величество!
— Ти знаеш значи, че Марино е още жив?
— Горо знае само, че когато той живееше, го видя за последен път. Горо не знае повече.
— Тогава какво означава твоят въпрос?
— Ако е истина, че Марино живее още, това е едно предложение, нищо повече и внезапно се появи пред Нейно Величество, може би маскиран…
— Ти си опасен човек, негре!
— О, това е само предположение, Горо го повтаря, милостива господарке! — отговори негърът, смеейки се. — Ако през време на карнавала, например, на някой маскиран бал, незаконнороденият се покаже внезапно пред очите на Нейно Величество, той ще бъде там за нея и ще й даде случай да се обяснят! Нейно Величество вижда, че Горо не е някакъв идолопоклонник, така подъл като другите негови сънародници от Тунис, като Хасан при стария Карманиола или Сазин, роба на Данколо, които знаят да служат само на омразата. Той може да служи и на любовта, а това е една деликатна работа.
— Говори, негре — прекъсна го дожесата. — Ти ме забавляваш!
— Е, добре — подзе той. — Да служиш на любовта е мъчно, понеже сърцата на жените са неразгадаеми и капризни. На Горо му е десет пъти по-приятно да служи на един мъж, отколкото на една жена, макар този мъж да е страшен като великия капитан!
— Ти си откровен, негре! — каза дожесата, усмихвайки се.
— Това е едно качество, което не е присъщо на всички от расата на Горо. Горо предпочита — подзе той — да служи на един мъж; понеже в края на третия ден той ще го познава до дъното. Той знае какво трябва да прави. Няма нужда да очаква заповедите му; той ги предугажда. Напротив, жените откриват на сутринта това, което са обожавали вечерта, намразват внезапно предмета на своята любов.
— Твоята философия е може би добра — каза дожесата, — но защо ми е този дълъг разказ!
— Той е без значение за Нейно Величество — отговори важно Горо. — Всичко е добре. Милостивата господарка обича незаконнородения. Морета и планини ги разделят един от друг.
— И твоето известие — подзе тя — пристига твърде късно, повтарям ти го!
— Може би има още време — каза лукаво Горо.
— Твърде късно е да се служи на любовта. Също, твърде късно е и да се служи на омразата — отговори тя.
— Проклятие! — извика тогава Горо.
— Да, негре — подзе Катерина. — Старата просякиня и Анунциата са от няколко дни вече следени от други шпиони!
— Какво казва милостивата господарка? — запита трескаво Горо. — Те били открити вече? Горо понася всичко, освен едно нещо: когато започнат да му поставят пречки на пътя! Други шпиони, каза Нейно Величество? Тогава значи в палата на дожовете има други, които са по-способни от Горо? Е добре, това не се харесва на Горо. Това не е открита игра. Ако е късно Горо да служи на омразата, той ще служи на любовта! Ако Горо не успее, тогава ще разбере добре, че не му остава друго освен да се удави… Обаче, господарке, Горо желае да постави още един въпрос. Кои са тези юнаци?