Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Златото ще бъде превъзходно, монсеньор, при това от най-добро качество.

— И все пак, ако потата избухне…

— О, това ми се случи веднъж. Беше през 1399 година, когато правех един опит с Никола Фламел146 в къщата му на „Рю дез Екривен“, близо до църквата „Сен Жак-Ла-Бушри“. Бедният Фламел без малко не изгуби живота си, а аз изгубих двадесет и седем марки147 от едно вещество, което беше по-скъпо от златото.

— Какво, по дяволите, ми разправяте, господарю?

— Истината.

— Че през 1399 година вие сте се занимавали с велико дело?

— Да, монсеньор.

— С Никола Фламел?

— С Никола Фламел. Заедно открихме тайната петдесет или шестдесет години преди това, работейки в град Пола с Пиер льо Бон. Той не запуши достатъчно бързо потата и аз загубих от изпаренията дясното си око за десет-дванадесет години.

— Пиер льо Бон?

— Този, който написа известното произведение Margarita pretiosa148, което вие несъмнено познавате.

— Да. То носи дата 1330 година.

— Точно така, монсеньор.

— И вие сте познавали Пиер льо Бон и Фламел?

— Бях ученик на първия и учител на втория.

И докато потресеният кардинал се питаше дали пред него не беше самият дявол или пък някой от неговите помощници, Балзамо вкара в голямата пещ клещите с дълги щипци. Движението му беше бързо и сигурно. Алхимикът обхвана потата на разстояние четири палеца от края й, увери се — като я повдигна само на няколко палеца височина — че я държи здраво, после с невероятно усилие напрегна мускулите си и извади страшната „тенджера“ от горящата пещ. Видя се как по нажежената глина просветват като светкавици бели бразди в голям облак сяра, а краищата на потата потъмняха до червенокафяво, докато коничното й дъно се появяваше — още розово и горещо — в началото на пещта. Най-после през процепа на потата протече метал, покрит със слой във виолетов цвят, накъдрен на златни нишки, и се насочи на огнени струи към черния калъп, където веднага, буйна и пенеста, се появи златна покривка, под която трептеше безценният метал на тайнството.

Балзамо дори не си отдъхна между двете отливки. Времето напредваше.

— Ще има и малко фира — каза той, като напълни и втория калъп, — оставих сместа да кипи една стотна от минутата повече.

— Една стотна от минутата ли? — провикна се кардиналът, без повече да се опитва да прикрие смайването си.

— Като количество това прави много, монсеньор — отговори Балзамо наивно, — но докато чакаме, Ваше високопреосвещенство, ето две празни поти и два пълни калъпа, с други думи, сто ливри фино злато.

И като хвана с помощта на мощните клещи първия калъп, той го хвърли във водата, която изкипя и изпуска пара дълго време, а после отвори калъпа и извади оттам парче чисто злато с форма на захарно хлебче, сплескано в двата си края.