Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
През лятото на 1990 година обаче Иран преведе чрез посолството в Бон огромни парични суми, които трябваше да послужат за разширяване на влиянието на ислямския фундаментализъм и тероризъм в Европа. Сумите бяха изненадващо големи, като се има предвид, че Иран беше в състояние на икономическа криза след осемгодишната война с Ирак, която беше прекратена след примирието, сключено през 1988 година.
Ала през онзи ноемврийски ден в охраняваната заседателна зала в Кирия двойният агент не беше разкрил нова заплаха от Иран. Този път заплахата идваше от Ирак. „И“ се беше сдобил с копие на иракски подробен боен план, откраднат от самата секретна разузнавателна служба на Иран от военната щабквартира в Багдад, в който бе описано как ракети „Скъд“ ще бъдат използвани за изстрелване на химически и биологически оръжия срещу Иран, Кувейт и Израел.
Главният въпрос, който витаеше в съзнанието на всеки един от присъстващите в заседателната зала, беше: могат ли да се доверят на тази информация? „И“ неведнъж доказа достоверността на информацията, която предоставяше. Но колкото и важна да е била преди, сега бледнееше пред онова, което им беше изпратил. Все пак възможно ли беше бойният план да е част от заговор на иранското разузнаване, който целеше да накара Израел да нанесе изпреварващ удар на Ирак? Беше ли разкрит „И“ и дали сега Иран не го използваше срещу Израел?
Опитите да се дадат отговори на тези въпроси носеха голяма доза риск. Беше нужно време, за да може някой катца да се свърже с „И“. Можеха да минат седмици, докато това станеше възможно — изваждането на информатор от дълбокото му прикритие беше бавен и деликатен процес. Ако се окажеше, че „И“ продължава да бъде лоялен, неговата безопасност можеше да бъде изложена на риск. Последиците от действия въз основа на пратения документ без предварителна проверка можеха да се окажат катастрофални. Евентуален изпреварващ удар със сигурност щеше да доведе до акт на отмъщение от страна на Ирак и това би разрушило постигнатата с много усилия коалиция във Вашингтон за прогонването на Саддам от Кувейт. Много от арабските членове на споменатата коалиция вероятно щяха да вземат страната на Ирак срещу Израел.
Единственият начин да бъде разкрита истината за откраднатия боен план беше да изпратят Шалом в Ирак. Прелитайки над пустинята, хеликоптерът беше минал и над ивица йорданска територия в непрогледния нощен мрак. Покрит с боя, която отразяваше радарите, и с приглушен шум на двигателите, хеликоптерът „Сикорски“ беше буквално неуловим дори и за най-чувствителните йордански радари. Машината летеше на тих режим на двигателя, така че перките не издаваха почти никакъв шум, докато достигна мястото на границата с Ирак, където трябваше да остави Шалом.
За броени секунди Шалом изчезна в нощта. Въпреки цялото обучение, нищо не можеше да го подготви достатъчно добре за този миг — той беше сам и за да оцелее, трябваше да се съобразява със заобикалящата го среда. Нямаше друго място на земята, което да крие такива изненади, като пустинята. Пясъчна буря можеше да се завихри буквално за минути, като предизвика такива промени в пейзажа, че да го погребе жив. Небето много по-често менеше багрите си и всяка от тях означаваше нещо различно. Трябваше сам да прави метеорологични прогнози, както и да се приспособи към околната среда, като остави ушите си да свикнат с тишината. Не биваше да забравя, че тишината в пустинята не приличаше на никоя друга. И никога не биваше да забравя, че първата му грешка можеше да се окаже и последна.
Три дни след като беше слязъл от хеликоптера през онази студена декемврийска нощ малко преди развиделяване, Шалом лежеше неподвижно в една иракска канавка. Под своята хупта той носеше защитни очила, чиито стъкла допълнително замъгляваха тъмния пейзаж, който го заобикаляше. Единственото му оръжие беше характерното за племето сарами — нож за лов. Бяха го научили да убива с него по много начини. Не знаеше дали ще прибегне до хладното оръжие, ако се появи някакъв по-силен враг, но не знаеше и дали не би се наложило да го обърне срещу себе си. Или просто би се самоубил със смъртоносното хапче, което носеше в чантата си. Откакто Ели Коен бе подложен на мъчения и убит, всеки катца, който действаше на територията на Иран, Ирак, Йемен или Сирия, имаше право да се самоубие, вместо да изчаква следователите с варварски похвати. Междувременно Шалом продължаваше да наблюдава и да чака.