Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Глава 24
Днес се навършват десет години от смъртта на Ирод и аз ще ви разкажа колкото може по-накратко какво се случи оттогава насам в Изтока: макар Изтокът да не представлява вече особен интерес за моите читатели, смятам се задължен да не оставям довършени нишки в този разказ. Веднага щом научил за смъртта на Ирод, Марс потеглил към Цезарея и възстановил реда и там, в Самария. Назначи временен управител на Иродовите владения: това беше Фад, римски конник, който имаше големи търговски предприятия в Палестина и беше женен за еврейка. Аз одобрих назначението и Фад започна да действува с необходимата строгост. Не всички оръжия, раздадени на евреите, бяха върнати на Хелкиас: гилеадците си ги задържаха, за да се бранят от източните си съседи, арабите от Рава Амон. Много оръжия останаха и у юдейците и галилейците, а в резултат на това се образуваха разбойнически банди, които нанесоха големи щети на страната. Обаче Фад, с помощта на Хелкиас и цар Ирод Полион, които се стараеха да изтъкнат своето верноподаничество, арестува главатарите гилеади, обезоръжи последователите им и след това, една по една, излови разбойническите шайки.
Съюзническите царе на Понт, Комагена, Малка Армения и Итурея се вслушаха в съвета, пратен им от Ирод по неговия брат, и отново дадоха клетва за вярност на Рим, като се извиниха на Бардан, загдето не са излезли да го посрещнат на границите на Армения. А пък Бардан продължи похода си към запад: решил бе твърдо да си възвърне Армения. Марс му изпрати строго предупреждение от Антиохия, че една война с Армения ще означава война с Рим. Вследствие на това царят на Адиабена заяви на Бардан, че той отказва да се присъедини към експедицията, защото децата му са в Ерусалим и ще бъдат взети заложници от римляните. Бардан му обяви война и тъкмо се готвеше да нахлуе в неговите земи, научи, че Готарз е събрал нова войска и е подновил стремежите си към престола на империята. Върна се обратно и този път двамата братя влязоха в смъртно сражение край река Харинда, по южните брегове на Каспийско море. Готарз беше сразен и побягна в страната на дахите, която лежи на четиристотин мили в източна посока. Бардан тръгна да го преследва; но след като нанесоха поражение на дахите, войските му отказаха да го следват по-нататък, защото беше прекрачил границите на Партската империя. Той се върна на следващата година и тъкмо се готвеше да нахлуе в Адиабена, бе убит от своите първенци; подмамили го в засада по време на лов. Олекна ми, когато се отървах от него, защото беше мъж с големи дарби и необикновено деятелен.
Междувременно срокът за назначението на Марс изтече и аз се зарадвах, че се връща при мене в Рим, да ме съветва. Изпратих на неговото място Касий Лонгин. Той беше виден правник, към когото често се отнасях при трудни юридически въпроси, и бивш девер на племенницата ми Друзила. Когато в Рим се получи вестта за смъртта на Бардан, Марс не се изненада; изглежда, че сам той е имал пръст в заговора. Посъветва ме да изпратя като претендент за партския престол Мехердат, сина на бивш партски цар, който бе държан заложник в Рим в продължение на дълги години. Заяви, че се наемал да убеди благородниците, които убили Бардан, да приемат благосклонно Мехердат. Но Готарз отново се появи, този път с войска на дахите, и убийците на Бардан се принудиха да му положат клетва, тъй че Мехердат остана в Рим, да очаква неблагоприятни обстоятелства в Изтока. Според Марс това щяло да стане твърде скоро: Готарз бил жесток, прихватничав и страхлив и първенците щели да се вдигнат срещу му. Марс излезе прав. Две години по-късно при мен се яви тайно посланичество, съставено от различни благородници от Партската империя, с него дойде и царят на Адиабена, да ме молят да им изпратя Мехердат. Съгласих се и дадох добри сведения за Мехердат. В присъствието на посланиците го предупредих да не се превръща в тиран, да гледа на себе си като на главен магистрат, а на поданиците си като на свои съграждани; досега ни един партски цар не бе управлявал справедливо и милосърдно. Изпратих го в Антиохия, а Касий Лонгин го съпроводи до река Ефрат, където му каза да настъпи в Партия незабавно и да действува с бързина и смелост, защото престолът е негов. Обаче царят на Осроена, престорен съюзник, но таен привърженик на Готарз, умишлено задържа Мехердат в своя двор, устрои му скъпи пиршества и ловуване, а след това го посъветва да заобиколи през Армения, вместо да рискува, като пресече Месопотамия. Мехердат се вслуша в коварния му съвет, а това даде време на Готарз да се приготви, докато Мехердат загуби няколко месеца, превеждайки войската си през заснежените Арменски плата. Като излезе от Армения, той пое надолу край река Тигър и завзе Ниневия и други значителни градове. Царят на Адиабена го приветствува при пристигането му на границата, но го прецени като човек слабохарактерен и реши да се откаже от него при първа възможност. Тъй че, когато войските на Мехердат и Готарз се срещнаха в битка, Мехердат неочаквано се видя изоставен от царете на Осроена и Адиабена. Той се би смело и почти победи, защото Готарз бил такъв страхлив военачалник, че офицерите му трябвало да го връзват с верига за някое дърво, да не побегне. Накрая Мехердат беше пленен и „смелият“ Готарз го върна подигравателно на Касий с отрязани уши. Наскоро след това Готарз умря. По-нататъшните събития в Партия едва ли ще интересуват читателите повече, отколкото интересуваха мене.