Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Тези гадини пазят Възлите — рече Юги, повишавайки глас, за да надвика оглушителната врява от преминаването на вещерската армия. — Ще можеш ли да го направиш?
Номору го изгледа обидено, ала ако искаше да каже още нещо, пропусна момента, защото в същия миг чудовищна експлозия процепи въздуха, а земята потрепери. Грохотът от взрива отекна нашир и длъж из Разлома, а от източната стена на каньона се заоткъртваха големи каменни късове, които се затъркаляха надолу към зверовете, вдигайки облаци прах по пътя си. Либера Драмач бяха поставили експлозиви на стратегически места из дефилето и сега рухващите скали погребваха под тежестта си десетки от Различните хищници.
Зверовете виеха, ревяха и се тъпчеха един друг, ала вече бе прекалено късно да избягнат каменната лавина, която се стоварваше отгоре им. В източната част на каньона се беше вдигнал толкова много прах, че стрелците едва можеха да различат нещо, ала и онова, което виждаха, ги радваше — задните редици на армията продължаваха напред, което означаваше, че продължаваха да тласкат още зверове към каменната смърт.
Юги се надигна и се усмихна на Номору.
— Хайде сега да им покажем какво означава битка — каза той.
Стрелците откриха огън.
Мъжът с неизменната кърпа бе разположил стотина от тях по стените на каньона, точно над нашествениците. Въпреки облаците прахоляк, които пречеха на хората да видят какво точно става на дъното на дефилето, хищниците бяха разположени толкова нагъсто, че бе невъзможно изстрелът да отиде нахалост. Те започнаха да отправят куршум след куршум в пропастта, а тя им отвърна с агонизиращия рев на умиращите зверове, които се мятаха безпомощно сред гъмжилото от себеподобни, правейки отчаяни опити да докопат враговете си.
След известно време прахолякът се слегна и гърчещите се тела на чудовищните същества отново изплуваха пред погледа на стрелците — неясни силуети под смрачаващото се небе. Юги, Номору и останалите хора от Либера Драмач стреляха и презареждаха, стреляха и презареждаха… От време на време някой скрендел се мъчеше да се измъкне от кървавата баня, опитвайки се да се изкачи по стените на каньона, ала Юги бе разположил неколцина мъже специално за тази цел и техните куршуми веднага го сваляха сред мелето.
— Обръщат се! — внезапно извика някой. — Обръщат се!
Така беше. Различните, водени от отчаяното си желание да избягат от зоната на разстрела, в крайна сметка бяха осъзнали, че пътят им на изток е блокиран, и се втурваха към мястото, откъдето бяха влезли в каньона. Юги изпита чувство на мрачно задоволство, чудейки се дали Възлите бяха изгубили контрол над поверените им зверове, или пък самите те ги бяха накарали да направят така. Не че имаше особено значение — така или иначе, резултатът щеше да е един и същ.
— Не отстъпвайте! — извика Юги на хората си. Барутът и амунициите им вече привършваха, ала той не искаше да се оттеглят още. Не и докато Номору не получеше възможността, която чакаше.
Сякаш дочула мислите му, жената вдигна пушката на рамо и присви едното си око. Нейде долу в каньона Възлите се скупчваха един до друг, заобиколени от гаурегите телохранители. Никой не можеше да зърне изражението им зад маските, ала Юги почти можеше да почувства тяхната концентрираност, тяхната воля, с която управляваха противните зверове.
Номору стреля; куршумът мина на сантиметър от рамото на гаурега и уцели един от Възлите в лицето, пробивайки бялата му маска. Той се наклони, олюля се и падна от седлото си.
Реакцията сред Различните бе светкавична. Една част от тях внезапно побесня, като създанията се нахвърлиха вкупом едно срещу друго. Стрелците ги оставиха да се избиват и съсредоточиха вниманието си върху другите зверове.
Номору стреля отново. Още един от Възлите залитна назад и се строполи на земята.
В този миг един от членовете на Либера Драмач, разположени по стените на каньона, хвърли съскаща бомба сред гъмжилото Различни хищници. Когато тя избухна, настана истински ад — разхвърчаха се късове кървава плът, съпроводени от ужасяващи писъци. Номору използва хаоса, за да свали още един от Възлите; така броят на съществата, които се разкъсваха яростно помежду си, се увеличаваше значително. В момента, в който той падна от седлото, два от гаурегите-телохранители се нахвърлиха един срещу друг. Сред останалите Възли настана хаос и те започнаха да отстъпват, обзети от паника, опитвайки се да достигнат онази част на каньона, откъдето бяха влезли.