Повелителят на сребърния лък

Старият лечител дойде до нея. Лицето му издаваше силно изтощение.

- Какво става с нея? - извика Андромаха.

Зеотос побутна Лаодика, обърна я наполовина и използва малък нож, за да разреже роклята й. Когато кожата на гърба й се откри, Андромаха видя широка черна подутина, която се спускаше от рамото на жената до бедрото й.

- Защо не ми каза, че е имала такава рана? - попита лечителят. - Мислех, че само е била одраскана.

- Вярвах, че оздравява - отвърна Андромаха.

- Е, не е така. Тя умира. Мечът или копието явно са успели да пробият някой важен орган. Кърви отвътре.

- Със сигурност можеш да направиш нещо.

Зеотос клюмна.

- Само след няколко мига няма да мога да направя нищо за никого. Изгубени сме. И тя е изгубена. Всички ще умрем.

И с тези думи той се върна до ранения мъж на масата.

Приам се приближи с меч в ръка и погледна повалената си дъщеря.

- Смъртта й ще е милостиво освобождение - каза той и погледна към Андромаха. - Когато дойдат, не се бори. Не им се противи. Много жени са били изнасилвани и преди и са оцелявали. Живей, Андромаха.

После той тръгна към коридора. Малката Касандра излезе иззад скривалището си зад леглото.

- Не исках татко да ме вижда - каза тя. - Сърдит ми е.

- Не ти е сърдит, мъничето ми.

Касандра грабна ръката на Андромаха.

- О, напротив. Откак му казах, че Хектор ще си дойде у дома. Но няма да е сърдит, щом го види. А той ще дойде скоро.

- Касандра… - Жената прегърна момиченцето. - Хектор е мъртъв.

_ Не! - възкликна детето и се отдръпна. - Изслушай ме. И аз мислех, че е мъртъв. Но гласовете ми казаха. После ми показаха.

- Какво ти показаха?

- Как се катери по високи скали. Казаха ми за опасности я приключения. По течението на дълги реки…

- По-бавно! - възкликна Андромаха. - Кажи ми спокойно от самото начало. Какви скали?

Касандра си пое дълбоко въздух.

- Хектор и хората му са били в капан. Било е нощ. Той е знаел, че врагът ще дойде отново на зазоряване, за да го убие, затова си е сменил бронята с един мъртвец. После заедно с мъжете си са изкачили скалите. Хектор е добър катерач. Понякога се катерехме…

- Придържай се към историята - прекъсна я Андромаха. - Какво става, след като се изкачват по скалите?

- Отнело им е много време да достигнат една голяма река, а после да намерят лодка, която да ги откара в морето. Много дълго време. Затова и нямахме вест. Но тази нощ той е тук. Моля те, Андромаха, повярвай ми. Хектор скоро ще дойде тук с много войници. Наистина.

Тогава Лаодика извика и отвори подутите си очи. Видя Андромаха и приятелката й отново бързо я хвана за ръката и я целуна по бузата.

- Почивай, сестро - прошепна тя.

- Мисля, че умирам. О, Андромаха! - Една сълза потече от окото й и тя примигна, за да спре плача. - Не искам да умра!