Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
В крайна сметка действията им не можеха да сторят нищо, освен да отложат неизбежното, но все пак го вбесяваха.
Портите на двора се разтвориха.
- Приготви бойците си - каза той на Коланос, а после прекоси откритото пространство, за да сграбчи съдбата.
33
ЩИТЪТ НА ИЛИОС
АРГУРИОС ВЛЕЗЕ В МЕГАРОНА И СИ ПРОПРАВИ ПЪТ през трите редици орли, готвещи се да защитават широкия портал. Хеликаон се приближи към него. На гърба си носеше извит щит.
- Провери дали мъжете знаят, че трябва да останат на място - каза Аргуриос. - Ако врагът отстъпи, не бива да има преследване.
- Вече го направих - отвърна дарданецът. - Кога очакваме микенците?
- Скоро.
Аргуриос го остави и прекоси мозаечния под. Трябваше му щит, но стените бяха оголени от всички оръжия и брони. И тогава го видя. Беше древен и красиво изработен, украсен с мед и син емайл. В центъра му имаше бойна сцена с участието на великия герой Херкулес, вкопчен в битка с деветглавата Хидра. Взе за момент копието на един войник, закачи с него каиша на щита и го свали от стената.
После го закачи на гърба си и отиде до мястото, където стояха Полидорус и тридесетима орли - високи и широкоплещести мъже с мрачни лица. Той ги огледа, спря се и на очите им. Не беше сигурен за двама и затова ги прати обратно при Хеликаон на портала. Останалите чакаха заповедите му.
- Когато дойдат микенците, искам да оформите три линии зад защитниците - нареди той. - После, по моя заповед… - Точно тогава отвън се разнесоха писъци и бойни викове - тракийците щурмуваха портала. Орлите стиснаха копията си и наместиха щитовете. - Гледайте ме и слушайте - каза Аргуриос спокойно. - Съвсем скоро ще дойде и вашият ред. Вие трябва да се изправите срещу микенците. Ще дойдат, в здрава формация. Ще атакуват портала с мисълта да разпръснат защитниците с тежестта и силата си. Когато тръгнат напред, Хеликаон ще раздели редиците си наляво и надясно. Ние ще се противопоставим на враговете с наше собствено настъпление. Това ще оформи три страни на квадрат. Нашата цел е да задържим микенците, докато мъжете на Златния ги атакуват по фланговете. Ясно ли е?
- Ясно е - каза Полидорус. - Но колко дълго могат тридесетима да удържат двеста?
- Не зная - призна Аргуриос. - Но така се създават легенди. Ще ни принудят да отстъпим. Трябва да го направим към стълбите, без да спираме да се бием. Няма да разбиваме формацията или да се разпръсваме. Всеки от вас ще стои до другарите си така, сякаш са негови кръвни братя.
Като каза това, той завъртя щита и пъхна лявата си ръка в каиша. Видя как орлите го зяпват шокирани.
- Братя на кръвта - каза Полидорус. - Няма да те провалим, Аргуриос.
- Тогава нека се разположим зад защитниците. Три редици.
Орлите застанаха в позиция с микенеца в центъра на първата линия.
Пред тях Хеликаон и войните му вече се биеха с тракийците.
Аргуриос си пое дълбоко дъх и издиша бавно. Факлите примигваха в скобите си по стените, а звуците на войната ехтяха из мегарона. На стълбите, водещи към балкона над портала, се виждаха ранени мъже, на които помагаха да слязат. Тракийските стрелци започваха да притискат Диос и хората му. Неколцина от орлите с Хеликаон също бяха паднали и ги изтеглиха назад от битката.
Дългата нощ продължаваше.
Андромаха стана от мястото си до спящата Лаодика и се огледа из покоите на царицата. Сега непрестанно им водеха мъже с ужасяващи рани. Главният лечител на Приам, Зеотос, се грижеше за тях. Дългата му бяла роба бе окървавена, а ръцете му бяха поаленели. Възрастният човек бе пристигнал преди малко и веднага отиде при Лаодика.
- Добре е - увери го Андромаха. - Кървенето почти спря и тя спи спокойно.
- Всички ще спим спокойно след тази нощ - отвърна той унило.
Акса и още няколко слугини помагаха на благородничките в превързването на раните и шевовете. Дори и младата Касандра бе заета с нарязване на чаршафи за превръзки. До балкона имаше шест трупа, на който бяха свалили броните и оръжията. Нямаше къде да ги сложат и затова ги бяха наредили един върху друг с преплетени ръце.
Андромаха излезе от покоите към коридора над стълбите. Тук бяха разположени колчани със стрели и купчина метателни копия. Отиде до най-лявата част на парапета и погледна към мегарона. При вратите кипеше битка и тя видя Хеликаон в мелето. Блестящата му бронзова броня беше като златна на светлината на факлите.
Зад защитниците стоеше друга група войни с високи щитове и тежки копия в ръце.