Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Банокъл сви рамене.
- Не зная. Сигурно някоя троянска богиня.
Един огромен войн с квадратно подрязана черна брада се появи от близката улица и се приближи към тях.
- Какви новини носиш, Ерутрос? - попита го Едноухия. - Добри и лоши. Портите са отворени - отвърна мъжът. - Няма да чакаме още дълго.
- А лошите?
- Говорих с Коланос. Аргуриос е с троянците.
- В името на Хадес, не мислех, че това е възможно - каза Калиадес. - Когато чух, че е станал предател, не повярвах и за миг.
- Нито пък аз - призна Банокъл.
- Е, надявам се, че не аз ще трябва да го убивам - добави Ерутрос. - Този човек е легенда.
Калиадес се отдръпна от приятелите си. Не се боеше от битката, нито го безпокоеше това, че ще се сражава в чужд град. Струваше му се, че светът е удобно разделен на лъвове и овце. Микенците бяха лъвовете. Всички, които покоряваха, бяха овцете. Това беше естествен ред и Аргуриос го разбираше. Всъщност именно той пръв му бе разяснил тази проста философия.
И сега Аргуриос, Микенският лъв, стоеше с овцете. В това нямаше смисъл. А по-лошото бе, че Калиадес и приятелите му бяха водени от Коланос. Наричаха го Сломителя на сърца, но Отвратителния бе по-близо до истината. За пръв път откак бяха слезли на брега, Калиадес почувства безпокойство.
Беше се бил рамо до рамо с Аргуриос в Парта и Тесалия, а също и в Атинските равнини. Беше нападал села и бе плячкосвал градове с него, и заедно бяха участвали в десетки битки. Аргуриос никога не се беше интересувал от плячка и богатства. Целият му живот бе посветен на служба на царя. Нямаше достатъчно злато на света, което да купи мъж като него. Как бе възможно да е предал микенците и да се съюзи с троянския враг?
Банокъл се приближи до него.
- Орлите удържат тракийците при дворцовите врати. Касапинът Хеликаон е с тях.
Това бяха по-добри новини. Мисълта, че ужасният Подпалвач ще плати за зловещите си престъпления, оправи настроението на Калиадес.
- Ако боговете го позволят, ще му отрежа главата - отвърна той.
- И ще му извадиш очите?
- Разбира се, че не! Да не ме мислиш за дивак и неверник като него? Не, смъртта му ми стига.
Банокъл се засмя.
- Е, ти можеш да гониш Подпалвача. Щом очистим орлите, аз лично ще потърся нещо малко по-меко. Никога не съм опитвал царска щерка преди. Казват, че всички дъщери на Приам са красиви. Големи кръгли цици и дебели задници. Дали ще ми позволят да си прибера една за вкъщи?
- А за какво ти е? - възрази Калиадес. - Със златото, което ни обещаха, можеш да си купиш сто жени.
- Така е, но царската дъщеря е специална. Нещо, с което да се хвалиш.
- Не си спомням, преди да си имал нужда от нещо специално, че да се хвалиш.
Банокъл се засмя с искрено добро настроение.
- Преди си мислех, че съм най-големият самохвалко из Великата зеленина. После срещнах Одисей. Ето това е човек, който умее да се хвали. Кълна се, че е способен да ти разкаже магическа история дори за това как е срал в блато.
Около тях микенците започнаха да се събират. Калиадес видя Коланос, който вървеше сред хората си.
- Време е да си спечелим плячката - каза чернобрадият Брутрос и си сложи шлема.
Калиадес се върна до мястото, където бе оставил собствената си екипировка. Банокъл го последва. Докато войнът се подготвяше за битка, приятелят му си махна шлема и прокара пръсти през дългата си руса коса.
- Ето сега, когато е време да си сложиш шлема, ти го махаш - изтъкна Калиадес.
- Потя се като прасе - отвърна Банокъл с широка усмивка.
Те се наредиха до другарите си и зачакаха, докато Коланос строяваше хората си.
- Знаете какво се иска от вас, мъже от Микена - извика той. - Дворецът се защитава от неколцина царски стражи. Това е нощ на кръв. Нощ на клане. Напоете копията си. Избийте всички. Нека никой не оцелее!
Телата на мъртвите тракийци бяха струпани на високи купчини около дворцовите врати, а из двора бяха пръснати още десетки трупове, простреляни от балкона. Хеликаон снижи меч, когато оцелелите наемници се оттеглиха към укритието на портите.
Около него орлите се отпуснаха и най-накрая настана тишина. Той се обърна към войните до него.
- Сега ще дойдат микенците. Когато ни атакуват, се разположете вляво и вдясно от вратите.
- Не са останали мнозина от нас - каза един висок войник, оглеждайки се около себе си. На портала стояха не повече от двадесетина орли. Аргуриос и неговите двадесет и осем чакаха на известно разстояние с готови щитове и копия.