Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Може би това е добър момент да затворим вратите - предложи друг войн.
- Не - отвърна Хеликаон. - Те няма да издържат повече няколко мига. А и това ще им даде време да преместят телата. В момента настъплението им ще се забави в опита им да ги преодолеят.
- Никога не съм се бил с микенци - каза първият. - Твърди се, че са страхотни бойци.
- Те си мислят, че са най-великите войни на света - отговори му Хеликаон. - Но тази нощ ще научат тъжната истина.
Той се приближи до Аргуриос. Мъжете стояха в три редици. Полидорус се отдръпна вляво, за да пропусне Хеликаон до микенеца.
Никой не проговори и тишината се проточи. После принц Диос дотича от горния балкон, следван от стрелците си.
- Свършиха ни стрелите - каза той.
- Отведи мъжете си до другия балкон - отвърна Аргуриос. - Там има колчани.
- Нямате достатъчно хора, за да ги удържите тук. Нека се бием с вас.
- Не. Твоите хора нямат броня. Ще бъдат изклани. Защитавайте стълбището!
Диос отстъпи, без да каже и дума и войните отново зачакаха. От мястото, където стоеше, Хеликаон виждаше двора. Беше изоставен, ако не се брояха умрелите и умиращите. Толкова много бяха изгубили живота си тази нощ и поне още толкова щяха да извървят тъмния път преди зората. Времето се точеше. Устата му беше пресъхнала.
После чу звук от маршируващи крака.
- Идват! - извика един войн от портала.
В този момент се появи принц Диос, облечен в нагръдник от бронз и сребро и с дълъг щит в ръка. На главата си носеше шлема на орел. На кръста си бе окачил меч, а в ръка държеше тежко копие.
Той се намести до Аргуриос.
- Имаш ли възражения да се биеш редом с изтърсака в котилото? - попита той с напрегната усмивка.
- За мен ще е чест, принц Деифобос - отвърна меко микенецът.
- Наричай ме Диос - каза младият мъж и усмивката му се разшири. - И се опитай да забравиш, че понякога съм претенциозен глупак.
- Всички сме такива - отвърна Аргуриос. После повиши глас, за да се обърне към чакащите войни:
- Не се опитвайте да пронижете телата им. Микенските брони са добре направени и ще отблъснат удара. Целете се в гърлото, прасците или ръцете.
Хеликаон погледна към двора. Микенците бяха формирали стройни редици от по осем души. После започнаха да маршируват към двореца. Когато приближиха, се затичаха.
Орлите на портала се отдръпнаха наляво и надясно. Нашествениците се забавиха, когато достигнаха стената от тракийски трупове.
Аргуриос вдигна копието си.
- За царя и Троя! - изрева той.
И орлите се хвърлиха в атака.
34
ИЗГУБЕНАТА ГРАДИНА
АНДРОМАХА ИЗПИТВАШЕ СЪПРИЧАСТНОСТ КЪМ ТЕЗИ смели мъже. От мястото, където гледаше в горния коридор виждаше колко неравностойна е битката. Тежко бронираните микенци сякаш бяха стотици и се изсипваха със свиреп устрем върху редиците на орлите. Но Въпреки това устремът им се спря, когато войниците от двете страни на портала атакуваха строя им по фланговете.
Никой от стрелците в коридора не можеше да си позволи да стреля, защото ги беше страх, че ще уцелят собствените си хора. Но малко по малко, докато микенците навлизаха все по-навътре в мегарона, някои лъконосци започнаха да запращат стрели към все още струпалите се при вратите войни. Съвсем малка част от стрелите успяха да пронижат тежките щитове, шлемове и нагръдници на нашествениците. Но това ги принуди да вдигнат щитовете си, за да се опазят от новата атака, като по този начин ударите върху защитниците намаляха.
Аргуриос не отстъпваше. Биеше се с безжалостна пестеливост на усилията - копието му се стрелваше в редиците на врага, щитът му бе като стена, която никой не можеше да преодолее. До него Хеликаон също стоеше на място и Андромаха видя как първите микенци умират от копието му. Скоро и към тях се присъединиха и други и битката стана още по-брутална. За всеки повален орел падаха поне по двама микенци.
Но това не беше достатъчно.
Тя сложи чернопера стрела на тетивата, прицели се внимателно и я пусна във въздуха. Ударът й попадна в окото зад процепа на нечий бронзов шлем. Жертвата й изчезна под краката на другарите си.
Битката продължаваше и сега орлите отстъпваха, огънати като лък от плът и кости. Андромаха и останалите стрелци не спираха да стрелят в мелето, но точните им попадения бяха по-малко от едно на двадесет.
Отстъплението на орлите бе съпроводено от постоянен бой, а микенците се опитваха да ги обградят и да им прережат пътя към стълбите. В центъра на троянската линия Аргуриос, Хеликаон и Диос се биеха смело, но войните отстрани падаха по-бързо, отколкото в средата. Всеки миг микенците щяха да обкръжат и да изолират биещите се мъже.