Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Вдясно видя царя и около дузина от съветниците му. Мнозина бяха стари мъже, но държаха мечове и копия, а няколко имаха и щитове. От мястото, където стоеше, Андромаха виждаше и отвъд бойната линия към двора. Там се бяха струпали стотици тракийци. Струваше й се невъзможно, че толкова малко защитници са удържали толкова дълго време.
Още и още ранени бяха изтеглени от боя. Видя как Приам прави знак на съветниците си и неколцина затичаха напред, за да помогнат на ранените да се изправят на крака и да ги отведат до горе. От раната в гърлото на един по-възрастен войник - може би към четиридесетгодишен - течете кръв. Той залитна към мъжете, които му помагаха, а после се свлече на пода.
Андромаха наблюдаваше как бликащата кръв се забави, а после войникът умря. Почти веднага около него се струпаха хора, който свалиха нагръдника и наколенниците му. Само след миг мъртвият орел бе просто още едно тяло, захвърлено безцеремонно в дъното на залата, за да не пречи на живите. Мъртвецът падна по гръб и главата му се килна на една страна, а празните очи сякаш се впериха в нея. Внезапно й се зави свят и започна да й се струва, че всичко това е нереално. Звуците на битката утихнаха и тя се озова втренчена в очите на трупа, разликата между живота и смъртта бе в един-единствен удар на сърцето. Всички мечти, надежди и амбиции на този човек бяха пометени в един кървав миг.
Устата й пресъхна и тя почувства как ноктите на ужаса се опитват да се впият в стомаха й.
Дали и тя нямаше да е мъртва съвсем скоро?
Дали Хеликаон щеше да падне с прерязано гърло, за да бъде съблечен и захвърлен в ъгъла?
Ръцете й трепереха. Скоро врагът щеше да помете изтощените защитници и да нахлуе в мегарона. Тя си ги представи как тичат към нея с лица, изкривени от ярост и лудост. Странно, но тази мисъл я успокой.
- Аз не съм жертва, чакаща заколение - каза тя високо. - Аз съм Андромаха.
Касандра дотича от покоите на царицата.
- Трябват ни още превръзки - каза детето.
Андромаха протегна ръка.
- Дай ми ножиците.
Момичето я послуша и тя започна да реже дългата си до земята бяла рокля точно над коленете. Касандра плесна с ръце.
- Нека ти помогна! - извика тя, докато Андромаха се мъчеше да завърши кръглия разрез. Детето взе ножиците и бързо го довърши. Долната част на роклята падна.
- И моята! И моята! - извика Касандра.
Андромаха коленичи до нея и бързо разряза плата. Касандра грабна материала и избяга към стаите. Жената я последва в главните покои и намери лъка си. Върна се в коридора и взе колчан със стрели, който преметна през рамо.
- Страхът е от полза на война - бе казвал баща й. - Той е като малък горящ огън. Сгорещява мускулите и ни прави по-силни. Паниката идва, когато огънят излезе от контрол и погълне смелостта и гордостта.
У нея все още имаше страх, докато гледаше битката на портала.
Но паниката беше изчезнала.
Двеста и дванадесетте войни от Микена стояха пред Храма на Хермес и търпеливо чакаха зова на битката. Не бяха особено напрегнати, въпреки далечните звуци на боя и писъците на умиращите, ехтящи из града. Някои се шегуваха, а други си говореха със стари другари. Калиадес Високия вървеше край редицата от статуи до вратите на храма, преметнал високия си щит на гърба, и се възхищаваше на майсторството на скулптурите. “На лунната светлина изглеждат почти като живи”, мислеше си той, загледан в лицето на Хермес, крилатия бог на пътешествениците. Лицето му беше младо, като на момче, а крилата на петите му бяха изваяни невероятно детайлно. Калиадес се пресегна и погали камъка с дебелите си пръсти. Банокъл Едноухия се приближи към него.
- Говори се, че повикали египетски скулптори - каза той. - Имах чичо, който веднъж отиде в Луксор. Казва, че там имали статуи, високи като планини.
Калиадес погледна приятеля си. Банокъл вече си бе сложил шлема, който покриваше лицето му, и дълбокият му глас звучеше приглушено.
- Сигурно се потиш като прасе в това нещо - предположи той.
- Предпочитам да съм подготвен - отвърна Банокъл.
- За какво?
- Не вярвам на троянците. Имат хиляда мъже на Великите стени.
Калиадес се изсмя.
- Никога не си бил доверчив. Но те ни отвориха портите, нали? Служат на новия цар. Не са проблем за нас.
_ Не са проблем ли? Всичко това ти звучи безпроблемно? - възрази приятелят му. - Не се очакваше да има голяма битка. Тракийците трябваше да превземат цитаделата, а ние да разчистим малцината гости на погребалното пиршество. Това не върви на добре, Калиадес.
- Ще го оправим, когато ни повикат. - Той посочи към статуята на жена, държаща житен клас в едната си ръка и меч в другата. - Разпознах повечето богове, но коя е тази?