Сянка по стъклото

Мейгрейт с облекчение влезе в града и бързо си избра удобно място — покрива на изоставен склад. Оттук виждаше и кея на сала, и почти цялата брегова ивица, макар че фенерите едва мъждукаха. Бдя цяла нощ, отпъждаше преумората, но не видя нищо.

Наблюдава и на другия ден, но накрая силите й свършиха — имаше да наваксва сън от три нощи. Задряма както си седеше и се събуди чак на следващия ден. Хукна надолу по стълбата с увереността, че ги е изтървала през нощта. Дебнеше на брега и се взираше във всеки пътник, слязъл от сала. Разпита и хамалите, но от никого не чу каквото й се искаше. Сега се питаше дали Каран изобщо е стигнала до Нарн, и макар че уелмите несъмнено бяха минали през града, не откри човек, който да спомене нещо за тях.

Остана още един ден, не научи нищо ново и я обзе страх, че Каран вече е далеч. Пак прекоси Гар със сала и на западния бряг отиде в Гилт, на цял ден надолу по течението. Задаваше въпроси на всеки срещнат, но чак по обратния път научи нещо озадачаващо.

Тътреше се към пристана с подбити пети и посърнала душа, когато зърна селяни да плевят една нива и помоли един мършав старец да дойде при нея. Жилавите му ръце и крака бяха голи, ръцете му — мазолести и напукани, ставите — подути и криви. Той се вторачи в нея изпод широката си, изплетена от тръстика шапка. Имаше сълзящи, но зорки очи.

— Търся една млада жена — започна Мейгрейт може би за стотен път. — С къдрава червена коса и зелени очи. Ей толкова висока.

— Не мога да река, че съм я виждал — отвърна човекът и се подпря на мотиката си. Вгледа се придирчиво в лицето й и добави: — Ама не сте първата, дето пита.

„Най-сетне…“

— Още кой ви е питал?

— Е, мен не са питали, а ей оня там — Крийни.

Старецът говореше особено: умислено поспираше след всяко изречение и изричаше думите натъртено, сякаш ги скъпеше.

— Не че е имало полза де. Крийни си ни е смахнатичък.

Погледът на Мейгрейт се стрелна към посочения мъж — висок, с непохватни движения.

— Ама тъй си му е най-добре, като гледам какво ни чака. Вървях обаче наблизо, та чух всичко. Оня беше голям любопитко. Слизахме от сала, пък той търчеше надолу, та щеше да си потроши краката. Онуй корито си отплава, а момъкът се развика подир него като глупак. Обаче те никога не връщат сала. После дойде да подпитва Крийни. Само дето не бяхме срещали такваз жена. Я да видим… — Той пресметна наум. — Значи ще да е било преди шест дни, рано сутринта, щото тогаз дойдохме с първия сал.

Мейгрейт също се зае със сметките. Ако селянинът не бъркаше, в същото утро двете с Фейеламор бяха намерили бивака. Дори почти по същото време. Старецът отговори на въпросите й още преди да е успяла да ги зададе.