Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
С утрото просветля и под къщата. Той поднови обиколките си и накрая беше възнаграден. Откри я в една от задните стаи. Вартила и говореше с чегъртащия си глас за Мейгрейт, описваше такива изтезания и жестокости, че Лиан едва издържаше, особено пък при заплахите какво тепърва ще причинят на жертвата си. Но Каран само прихна.
— Знам, че лъжеш. Мейгрейт е на свобода и дори в този момент ме търси.
Дълго мълчание и пък стържещият глас:
— За последен път те питам — какво направи с пашлара… Огледалото? Нямам желание да разнебитя съзнанието ти, но трябва да взема Огледалото. — Вартила май се залъгваше, че придумва убедително. — Не е недостойно да признаеш пред мен сега, защото и без това то скоро ще е в ръцете ми.
Гласът на Каран потрепна, но после отново стана твърд.
— Дори да ми разрушиш ума, няма да го получиш, защото е недосегаемо за тебе. Лиан тръгна с него по течението. След два дни ще е в Сит, където ще предаде Огледалото в сигурни ръце. Върни се при господаря си да му предадеш това от мен.
Смехът на Вартила беше като стържене на песъчинки между метални плочи.
— Лъжеш, Каран от Банадор. Аакимите те наричат Великата предателка. Е, колкото са останали от тях. Вчера този твой Лиан е нападнал един от моите хора на пристана. И сега е в Нарн, търси те.
Каран се засмя на свой ред, малко пискливо.
— Прозвището Великия предател се пада на Рулке и дори вие, блатни твари, знаете това. В сравнение с него аз съм нищожно дребосъче. А на Лиан не му стигат нито воля, нито смелост. Избяга от вас онази нощ. И няма да дойде тук, не съм му никаква. Искаше да се докопа до Огледалото. И на вас е известно, че го е изпратил Мендарк. — Лиан чу рязко вдишване през зъби. — Ами да, Мендарк! Магистърът знае как да си послужи с Огледалото. Време е да се тревожите за Тенсор. Той също е в Нарн и никога нищо не забравя.
— Стига — прогърмя гласът на Вартила. — Няма да ти търпя игричките. Кажи ми къде е скрито Огледалото.
Каран май я заплю. Последва глух удар и Каран писна задавено. Под тях Лиан стисна главата си с ръце.
Този ден Вартила още два пъти дойде в стаята на Каран, но тя пак не се поддаваше. В късния следобед къщата притихна. Лиан вече познаваше наизуст основите, а гласовете и звуците му помогнаха да си представи как са разположени стаите и коридорите. Реши какво ще направи. Вътре имаше поне шестима уелми — още трима освен Вартила, Тарлаг и Генд. Пазачите отпред и отзад се сменяха на всеки два часа. Реши да изчака до полунощ… не, до два след полунощ, когато уелмите на пост ще са уморени, а другите — ако имаше късмет — заспали.
Щом притъмня, той се измъкна и тръгна по улицата. Комините и от двете страни на къщата бълваха дим. Той купи храна, мях с готварско масло от ядки, голям чувал, а също дрехи и ботуши за Каран. Най-трудно намери ботушите, защото искаше да са удобни и здрави като предишните.
При първата си обиколка бе видял дърводелска работилница. Напълни чувала със стърготини от купчината до водното колело, задвижващо машините, и се помъкна обратно с чувала на гръб. Сред другите тежко натоварени хора не се набиваше на очи. В мрака скри дрехите под един избуял жив плет и се върна в скривалището си под къщата.
Най-после дочака полунощ. Отпред поговориха приглушено, вратата се затвори тихо. Плетеният стол на верандата изскърца. Отзад не се чуваше нито звук. Лиан завлече чувала си до едно място, където дъските на пода бяха напукани и с големи пролуки, и струпа отдолу купчина стърготини, висока цяла стъпка. Направи вдлъбнатина по средата и изля в нея маслото. После пак зачака.
В два след полунощ излязоха да пазят други уелми. Ново скрибуцане на стола подсказа, че единият се е настанил отпред. Другият обиколи къщата и повече не се чу. Лиан изби искра с огнивото над стърготините.
Просмуканите с масло стърготини пламнаха ярко за около минута, после затляха в оранжево. Щом се разгоряха достатъчно, той струпа отгоре още стърготини и черният пушек започна да се сгъстява. Лиан се надяваше това да продължи часове. Ако планът му успееше, уелмите в къщата щяха да изпаднат в несвяст, както си спят. Оставаха само двамата пазачи.
Ех, защо не можеше да се свърже с Каран и да я предупреди…
Изпълзя встрани, извади от джоба си тънко въже и го опъна между оградата и една от подпорите. После се притаи зад една каца под улука. Пазачът мина само след няколко минути — макар на Лиан да му са сториха часове, — спъна се, рухна на колене и изруга, а Лиан го цапна зад ухото с приготвената тояга. Върза го колкото можа по-здраво в тъмното и го претърколи до оградата. Изпод къщата вече бълваше дим.