Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Не исках да ви стресна — започна учтиво. — Аз съм Флак. Търся една жена, казва се Мейгрейт, а вие отговаряте на описанието.
— Аз съм — потвърди тя. — Кой ви изпраща?
— Нося ви тайно послание от Фейеламор. Аакимите я плениха и я затвориха в Шазмак. Но тя ще си върне свободата и моли да се срещнете в град Толрайм, в Банадор.
„Пленили са Фейеламор?“
— Има ли и друго?
— От нея — не. — Той се поколеба. — Но има още нещо…
— Казвайте.
— Доколкото знам, вие сте приятелка на Каран от Банадор. Тенсор търси среща с нея.
— И защо?
— А, сигурно не знаете… Каран се върна в Шазмак, между нея и Тенсор пламна яростен спор за Огледалото и тя го отнесе. Сега Тенсор желае да се сдобри с нея. Преди бяха много близки.
— Знам. Често ми е говорила за него. Само че няма с какво да ви помогна. Минаха цели девет дни, откакто двете с Фейеламор видяхме този бивак, а още тогава уелмите бяха хванали Каран. И Огледалото го няма. Търсих я в Нарн и по двата бряга на реката, но е изчезнала безследно.
Емант се разбърза.
— Ще отида в Нарн и ще я намеря. Ако я срещнете, кажете й да тръгне към Туркад, заради войната този град е единственото сигурно убежище.
Скоро се скри в гората.
Мейгрейт потръпна, запали наново огъня и си свари чай. Пак седна на дънера и се опита да стигне до някакво решение. Копнееше да открие Каран, но нямаше представа откъде да започне. Собствените й чувства я зовяха на юг, но дори ако Игър я искаше, и с него до себе си не би застанала отново срещу уелмите. Всъщност нямаше избор — връщаше се към дълга си. Краткият й бунт бе свършил. Без Фейеламор тя беше нищо.
След много дни пристигна в Толрайм, град недалеч от имението Готрайм. Опасяваше се, че Фейеламор е тръгнала, но я намери още щом отиде на пазарния площад. Господарката седеше до една маса под навес откъм слънчевата страна и пред нея имаше паница плодове.
— Значи дойде — отбеляза господарката й, когато Мейгрейт я доближи. — Надявах се. Носиш ли го?
Мейгрейт призна неуспеха си и се изненада, че Фейеламор не прояви гняв: лицето й остана невъзмутимо.
— Дълго умувах над загадката на Каран, откакто ти ми разказа за дарбите й. Как са се зародили? Проверих онова, което си спомнях, в тукашните архиви за рода Фърн. Догадката ми е вярна. Един мъж от фейлемите е живял тук отдавна. Имал тайна връзка с момиче от този род, родила се дъщеря. Случката била срамна и я потулили, но архивът е съхранен. Макар това да било преди много поколения, името Мелуселда се предавало на дъщерите, какъвто е обичаят в тази област. Дарбата е от смесването на кръвта. Но наученото в Шазмак ме хвърли в ужас.
Фейеламор млъкна и я прониза със суров поглед. Мейгрейт се смути.
— Да… — промълви накрая и се изчерви. — Тя има и аакимска кръв от баба си. Не ти го казах, защото се настрои твърде враждебно към нея. Е, и?
Господарката й едва се сдържаше.
— Значи тя е трикръвна — изсъска тя и устните й се свиха в бяла линия. — Произхожда от три човешки раси, от Трите свята. При единствената ни среща преди години долових, че е опасна за мен. Сега вече знам причината.
Фейеламор се замисли за иронията — толкова мъчителни усилия й струваше да създаде своя трикръвна, а изведнъж от нищото изскача друга, напълно съзряла, но необуздана, дива и коварна. Дали пък светът не се опитваше да възстанови равновесието? Все пак у новопоявилата се трикръвна имаше хитроумие без овладяна сила. Нейното създание беше по-добро.
— Върнах се при тебе — промълви Мейгрейт, — но не ме притискай. Ако Каран е пречка пред замислите ти, ще намериш начин да я заобиколиш. Навредиш ли й, няма да ме видиш повече.
— Няма да й сторя зло — отсече Фейеламор, наведе се, бръкна в раницата си и извади очила. — Носи ги! Ще прикриват цвета на очите ти. — Мейгрейт си сложи очилата. — А сега ми кажи за Огледалото.
— Разбрах в какво го е крила.
Мейгрейт показа металната тръбичка.
— Но къде е то?! — възкликна Фейеламор. — Когато стигнах до бивака, гипсовата превръзка не беше да поляната. Върнах се след четири часа и я намерих натрошена. Дошъл е още някой освен аакимите и уелмите и е прибрал Огледалото. Аха! Младежът, за когото ми каза. Чух за него и в Шазмак. Нейният спътник Лиан. Той го е взел! И отгоре на всичко е зейн. Ама че каша… Как ли ще постъпи? — Фейеламор се запъна. — Ще отиде в Туркад. Няма накъде другаде да се запъти. Значи и ние ще тръгнем натам. Решителният момент е все по-близо, а аз съм уплашена и неподготвена. Да вървим: налага се да прекроя наново всичките си планове.