Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
34. Пламъци в нощта
Старият квартал на Нарн бе разположен над реката. Заобикаляше го каменна стена, срутена на много места, но самият квартал беше стар само по название, защото някогашните каменни къщи отдавна бяха съборени. Вместо тях се скупчваше странна смесица от мизерни бараки, къщурки на няколко нива и красиви, но овехтели внушителни здания.
Мелничарска улица се проточваше от пазарния площад към реката и завършваше с глуха стена зад склад за вълна. Всички къщи тук бяха построени от груби дъски и имаха какви ли не форми. Стаи, балкони и веранди стърчаха под всякакви ъгли и във всевъзможни подредби, а и наглед противно на всички правила в строителството. Повечето се крепяха на подпори заради наводненията.
Посочената от Пендер постройка беше недалеч от стената, тук къщите бяха схлупени, а улиците пустееха. Сградата беше просторна, отличаваше се от съседните по високата куличка, напомняща за шапка на вещица, само че наистина наклонена и с падащи керемиди. И в мрака имаше окаян, западнал вид с разкривения си покрив и нехайно закованите прозорци.
Лиан мина небрежно покрай нея и спря две врати по-нататък в една дълбока сянка. Пред къщата нямаше никого, но през пролуките между дъските на прозорците се процеждаше светлина. Някакъв юноша се заклатушка по улицата с мях за вино в ръка. Малко по-късно в един коптор зад гърба на Лиан се разнесоха крясъци, звънна счупено, после тишината се възцари отново.
Нощта беше хладна и Лиан свиваше и разгъваше пръсти, за да ги стопли. Долови движение пред къщата. Някой стоеше на пост в тъмата. Силуетът се открои за миг в оскъдната светлина и се скри, остана само тънката бледа ивица на открехнатата врата.
Лиан се сниши, промъкна се до къщата по тесния проход отстрани и се пъхна под верандата. Отдолу беше голяма бъркотия — предната половина върху подпори, високи половин разтег, по-старата задна част се крепеше на изронени тухли и камъни. По земята имаше какви ли ли не остатъци от безчет години: счупени съдове, скъсани чували, гниещи парчета дърво, ръждиви железа.
В тягостните нощни часове той опозна цялата къща отдолу, като много внимаваше да не бутне нещо в мрака и тишината. Понякога притискаше ухо към дъските на пода, за да чуе някакъв звук отгоре. Рядко се случваше. Бдящият на пост се разтъпкваше пред къщата или влизаше, отваряха и затваряха врати, някой ходеше. Нищо не издаваше обитателите на сградата да са уелми или Каран да е при тях. Накрая младежът се настани възможно по-удобно в теснотията и проспа остатъка от нощта.
Сутринта го събуди тропот на тичащи по верандата отпред крака и трескаво блъскане по вратата. Отвориха я и напрегнатият тих разговор се чу ясно през дъските.
— Нападнаха ме в гръб. Бяха поне двама, може би трима. Вързаха ме — задъхваше се някакъв мъж.
— Стегни се, Тарлаг — разнесе се неприязнен женски глас. — Не привличай внимание към себе си и къщата. Кажи ми спокойно какво се случи.
— Пазех при кея на сала, както ми заповяда. Чух шум между дърветата наблизо. Отидох да проверя и ме удариха изотзад, вързаха ме и ме зарязаха там. Чак снощи се освободих. Качих се на първия сал сутринта.
— Колко бяха и какво знаеш за тях?
— Нищо. А и не намерих следи.
— Не може ли да е бил спътникът й? Онзи… онзи Лиан — поколеба се тя за името, — за когото ни предупреди Идлис? Онзи, който се срещнал с нея при Тулин и й помогнал да избяга?
Тарлаг изфуча с пренебрежение:
— Че как може да е бил той? От всичко казано за него знаем, че е глупак и страхливец. Не, сигурно е бил някой от онези скреца — натърти грубо на думата, — аакимите. Вартила, трябва да ги изтребим.
Под тях Лиан се подсмихна мрачно — радваше се, че го подценяват. Щеше да им покажа, че не е толкова загубен.
— Вероятно си прав, Тарлаг. Ща удвоим постовете. Малко остава да я прекършим. Скоро ще го вземем. Длъжни сме — много се нуждаем от него. Върви.
Лиан чу тежки стъпки да се отдалечават към задната страна на къщата. Щом стихнаха, Вартила каза тихо:
— Дръж го под око, Генд. Тарлаг е твърде небрежен, има и нещо невярно в разказа му. Плати на лодкаря, но наблюдавайте и него. Не ми се иска да прибягваме до още убийства, но ако се налага… Какви вести имаме от другата част на отряда?
— Тръгнали са нагоре по реката след аакимите. Вартила, наистина ли ще смажеш съзнанието й?
— Не, разбира се. Едва ли някога ще намерим друга толкова надарена. Ще ми се да я запазя непокътната колкото се може по-дълго. Но тя ще страда — това поддържа дарбата.
Пак стъпки, които се разделиха в две посоки. Съвсем тихо се чуха нови заповеди от Вартила, Лиан обаче не схвана думите. Поне вече знаеше, че Каран е тук.