Сянката на планината

Автор: Робертс Грегори Дэвид
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Zамония
ISBN: 9786199087701
Переводчик: Светлана България Комогорова
Жанр: Биографии и мемуары

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.

Перейти на страницу:

табела със същия надпис.

Подминахме разпръснати колиби и бараки, а после и първите големи къщи. Онова, което приличаше на отблясъци от горски пожар, беше ярко осветеният град на хоризонта, само на десет километра от нас.

Минахме през три неохранявани контролни пункта, като всеки път намалявахме

скоростта до пълзене, а после бързо давахме газ. Заобиколихме града и стигнахме до

крайбрежния квартал „Орс Хил" и хотел „Касълрий" за няма и час.

— Дяволски късмет — отбеляза шофьорът, когато спря джипа на автомобилната алея. —

Някаква боливудска актриса тази вечер изнася представление за индийската армия. Сигурно

не са искали да пропуснат случая.

— Благодаря ви за помощта.

— Няма защо — усмихна се той. — Исус да те пази, другарю.

— И теб също.

Джипът излезе от алеята, даде газ и потегли. Местните свръзки бяха мюсюлманин, индуист и християнин и всички те бяха използвали думата „другар" по един или друг начин.

Преди свръзките ми винаги са били черноборсаджии — мъже, на които знаеш доколко да се

довериш. „Другарите" бяха нов щрих. Запитах се какви още изненади може да ми е подготвил

Санджай. Нарамих раницата и погледнах нагоре към фасадата с фронтон на хотел

„Касълрий".

Беше в колониален стил, в който белите колонизатори са си вдигали къщи, щом успеели

да докопат златото. Златото в жилетката на гърдите ми се връщаше в една от тези колонии и

аз исках час по-скоро да се отърва от него.

Спрях се да изпробвам името. На контрабандистите им е нужно да се вживеят в новото

си фалшиво име и в новия акцент, преди да ги използват. Като беглец, за чиято глава бе

определена награда, аз колекционирах акценти и ги упражнявах при всеки сгоден случай.

"Аз съм Джеймс Дейвис. Джеймс. Може би не. Аз съм Джим Дейвис. Джими ли са ми

казвали като малък? Джим Дейвис, приятно ми е. Не, казвайте ми Джим, моля."

Щом откриех фалшиво име, на което можех да се доверя, откривах и път към новия си

живот, който трябваше временно да водя. Войната бе опростила този проблем с мъжа, който

ме очакваше и бе отпътувал като сянка в каросерията на камиона. Той нямаше име, когато не

беше с тези, които обича и на които се доверява.

Изкачих се по украсените с теракота гранитни стъпала, прекосих дървената веранда и

почуках по украсеното с филигран стъкло на главния вход. След малко нощният портиер

открехна вратата.

— Дейвис — представих се, като с лекота превключих на канадски акцент. — Джим

Дейвис. Имам резервация.

Той ми махна да вляза, заключи здраво вратата и ме поведе към рецепцията, където

преписа паспортните ми данни в регистър, голям колкото половин билярдна маса.

— Кухнята е затворена, сър — каза най-сетне служителят, като затваряше книгата

страница по страница, все едно оправяше легло. — В момента гостите са много малко.

Сезонът започва след три месеца. Но има студени закуски и мога да ви приготвя чудесно

питие, ако желаете. Специалитетът на заведението.

Той премина през голямата хотелска приемна и запали лампиона до един удобен,

застлан с ленено покривало диван. Пъргаво прекоси отново стаята и отвори вратата към

баните.

Запали друга лампа и свали една хавлиена кърпа от закачалката.

— Бихте ли желали да се освежите, сър?

Бях гладен и жаден. Не исках да се бавя половин час, че и повече, докато измисля

сигурно скривалище в стаята си за моята златна жилетка. Тъй че докато беше на гърба ми, тя

бе в безопасност.

Поех кърпата, измих си ръцете и лицето, а после се настаних на дивана, където вече ми

беше сервирано.

— Позволих си волността да ви приготвя питие, сър — каза той и постави висока чаша

пред мен. — С кокос, пресен лайм, мъничко джинджифил, щипка настърган горчив шоколад

и няколко мои собствени тайни съставки. Ако не ви хареса, ще ви приготвя друго по ваш

избор.

— Засега с удоволствие предоставям избора на вас, господин… Как ви е името, моля?

— Анкит, сър — отвърна той. — Казвам се Анкит.

— Хубаво име. „Съвършен". Аз съм Джим.

— Познавате индийските имена, сър?

— Познавам индийските имена, Анкит. Откъде си?

— От Бомбай — каза той и постави пред мен поднос със сандвичи. — Като вас.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?