Сянката на планината

Автор: Робертс Грегори Дэвид
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Zамония
ISBN: 9786199087701
Переводчик: Светлана България Комогорова
Жанр: Биографии и мемуары

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.

Перейти на страницу:

време заливаха борда. Включих се и аз. Хората в цялата лодка гребяха. Рулевият се засмя

тихичко.

Чат-чат.

Неспокойно, спящото море въртеше непрекъснато рамене под нас. Водата плискаше в

лодката, напоявайки ни със сол. Чат-чат.

Когато лодките наближиха брега, скочихме в дълбоката до кръста вода и с усилие поехме

към плажа. Лодките се отдалечиха назад.

Побягнахме към дърветата. Когато ги стигнахме, се обърнах към морето. По-

бавноподвижните мъже и жени още тичаха, ритайки и ровейки пясъка. В слънчев ден такова

надбягване можеше да е весело, но в нощ като тази бе страшно.

Корабът не се виждаше никакъв, единствената светлина бяха звездите.

Моята свръзка ми помаха, беше под група дървета. Отидох при него и двамата в по-

дълбоката джунглата. След малко той се спря и се ослуша.

— Как се казваш? — прошепнах, когато се уверихме, че никой не ни следва.

— Тука няма имена, човече — отвърна той. — Колкото по-малко знаеш, толкова по-

добре. Истината е сладко нещо, освен ако някой не я изрязва с нож от теб. Тогава е много

болезнена. Готов ли си да вървим?

— Давай.

— На юг от главното шосе пътува камион. Ще ни чака, но няма да чака дълго. Лодките

се отклониха малко от курса. Има да вървим още много, а нямаме време.

Навлязохме в околните храсти и след минути си запробивахме път през успоредната на

брега ивица джунгла. От време на време между дърветата проблясваха тъмни вълни, но малко

по-късно морето остана далече назад и вече не се чуваше; дори миризмата му се стопи сред

силните ухания на влажната джунгла.

Дълго следвах мъжа сред задушаващите маси листа, големи колкото слонско ухо, докато

накрая излязохме на тясна пътека — невидима, преди той да ни вкара в нея.

Не се ориентираше по звездите — те не се виждаха. Картата на джунглата в ума му бе

толкова точна, че не се поколеба нито веднъж, докато напредваше с бърза крачка.

На два пъти го загубих. И двата пъти замрях и се ослушах за стъпките му. И двата пъти

не чух нищо, докато не ме потупа по рамото, и отново продължихме в джунглата.

В раницата и в натъпканата с контрабанда жилетка мъкнех трийсет и пет килограма

тегло. Но не тежестта ме затрудняваше. За да не се размести жилетката и калъпите да

изпаднат, я бях затегнал на гърдите и кръста. Всяко вдишване беше мъчително.

Пробихме си път през крайния храсталак и излязохме на главен път.

— Трябва да пестим време — каза спътникът ми, като погледна часовника си. — Ще

рискуваме да хванем едно отклонение. Оттам е много по-бързо. Мернеш ли никаква

светлина, бягай да се скриеш сред дърветата. Аз ще ги отклоня. Ти бъди в готовност. Ясно?

— Да — изпухтях.

— Искаш ли аз да понося малко жилетката?

— Добре съм.

— Дай поне да взема раницата — прошепна той.

С благодарност смъкнах раницата от раменете си и той я пое.

— Добре, да тичаме!

Побягнахме по бабунестия страничен път в мълчание и тъй глухо, че животинските и

птичите крясъци на няколко пъти ни стряскаха. При всеки дъх жилетката стягаше гърдите

ми.

"В действителност — ми бе казал някога един нигерийски бегач- контрабандистът

прекарва нелегално единствено себе си. Всичко останало, което носи, е просто оправдание, разбираш ли?". Когато стигнахме мястото, откъдето щяха да ни вземат, моето „оправдание"

заплашваше да спре сърцето ми.

— Пристигнахме.

— Алилуя! — изпухтях. — Да сте чували някога за мотоциклети?

— Извинявай, пич — усмихна се той и ми подаде раницата. — Но мисля, че стигнахме

навреме.

— Мислиш? — изпъшках, опрял ръце на коленете.

— Пистолет имаш ли?

— Да.

— Приготви го да ти е подръка. Още сега.

Развих пистолета, а той провери и презареди своя автоматичен с десет патрона. Огледа

се наоколо и забеляза моето пистолетче 22-ри калибър.

— Ако срещнеш случайно набита жена с небесносин хиджаб…

— Знам. Да не й показвам пистолета.

— Майната му, пич — ухили се той. — Обичаш да живееш опасно!

— Нещо ми подсказва, че тази Син хиджаб оставя трайни впечатления.

— Готина е. Страхотен другар — засмя се той. — Само не й показвай пистолета.

Той пак погледна часовника си и се взря в мрака, който поглъщаше пътя там, където

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?