Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Сянката на планината
Сянката на планината - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на планината

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 383
Перейти на страницу:

Мехму ме гледаше с водно конче в устата и ме пращаше в морето.

— Това е от един филм — обясни той и ми я подаде. — Май че беше „Най-дългата

война".

— „Най-дългият ден".

— Да, точно тоя. Гледал ли си го?

— Да, а ти?

— Не. Защо?

— Според мен си струва да го гледаш. Благодаря ти за всичко, Мехму. Радвам се, че

плавах с теб, макар и да не обичам да пътувам с кораб.

— И аз не обичам. Ако срещнеш набитичка трийсетгодишна жена, висока към метър и

шейсет и пет, с небесносин хиджаб[60], не и показвай пищовчето.

- Откраднал си го от жена?

— Нещо такова.

— Тя враг ли е, или приятел?

— Има ли значение?

— Да, по дяволите.

— И от двете по малко. Тя е жена ми.

— Жена ти? — Да.

— И ти я обичаш?

— Луд съм по нея.

— И… ако й покажа пистолета… тя може да…?

— Да те застреля — довърши той. — Случва се. Даже "много често. Веднъж ме

простреля. Тя, жена ми, е боец.

— Добре, дай да се изясним. Набита, трийсетгодишна, метър и шейсет и пет, син

хиджаб. Нали така?

— Да. Всъщност така й е другарското име.

— Какво?

— Син хиджаб. Така й е името.

— Името й е Син хиджаб.

— Да.

— Ясно… да. Благодаря за предупреждението.

— Нямаш грижи — усмихна се той. — Всички предупреждавам за нея. Страшно е

опасна тя, обичам я до смърт.

— Разбирам те.

— И запомни, по пътя към брега важи само едно правило. Всеки, който се опита да ти

заеме мястото в лодката, го буташ зад борда.

— Случва ли се?

— Даже много често.

— Ти! — изсумтя помощник-капитанът и ме посочи с пръст. Отидох до перилата, прехвърлих се през тях и заслизах надолу

по въжената стълба.

Беше много по-трудно, отколкото си представях. Стълбата се люшкаше и усукваше над

морето и ме принуждаваше да се вкочпвам във въжетата и летвичките като удавник за

сламка. После тя се блъсна в непоклатимия стоманен корпус и ожули кожата на

неподготвените ми пръсти.

Стигнах до последните няколко стъпала. Трите лодки изглеждаха съвсем мънички —

като риби лоцмани[61], плаващи край акуловата кожа на товарния кораб.

Бяха рибарски лодки, плоски и открити — приличаха на спасителните лодки от

палубата, но по-уголемени и с мотори. Бяхме в открито море. Лодката, в която щях да скоча, вече беше претъпкана. Не изглеждаше сигурна. Спуснах се до края на стълбата и лъхналата

ме миризма на риба, пропила се в шпангоутите[62] на лодката, ми вдъхна увереност.

„Рибари — помислих си. — Рибарите познават морето."

Приятелски ръце ме насочиха към кърмата; прескачах крака и вързопчета; приятелски

ръце направляваха останалите напред. Екипажът разпределяше тежестта.

Преброих двайсет и трима души. Екипажът на товарния кораб даде сигнал за отбой и

вдигна стълбите. Нашият рулеви ни оттласна от кораба, запали мотора и пое в открито море.

Моторът работеше тихо, заглушаван от звуконепроницаемия калъф.

Чат-чат.

Една лодка наблизо в мрака ни даде сигнал. Чат-чат. Всички се обърнахме да я

погледнем. Чат-чат — сигнализира някой в отговор. Чат-чат.

— Знаеш ли каква е разликата между мира и войната? — прошепна седящият до мен

мъж с весела нотка в гласа.

— Сигурно ти ще ми кажеш — прошушнах в отговор.

— В мирно време жертваш двайсет души, за да спасиш един. А във военно време

жертваш един да спасиш двайсетима.

— Добър опит — усмихнах се.

— Не си ли съгласен?

— Мисля, че не правим жертви заради бройката, а заради любовта или родината.

— Бройката в тази война вече е толкова голяма, че има значение.

— Ти говореше за война и за мир.

— Е?

— Във войната кръвта е отвън. При мира кръвта си е вътре, където трябва да бъде. Кажи-

речи това е разликата, доколкото аз знам. Войната руши сградите, а мирът ги построява

отново.

Той се засмя тихо със стиснати устни.

— Аз съм свръзката ти — каза. — Аха.

— Дойдох с лодката. Тук съм, за да знам, че отиваш там, накъдето си тръгнал.

Беше малко по-млад от мен, нисък и жилав, с нахална усмивка, която сигурно и е

печелила целувки, и си е изпросвала шамари.

— Радвам се да се запознаем. Колко остава, докато стигнем брега?

— Не много.

Той ми подаде пластмасово канче и почна да изгребва водата — вълните от време на

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)