Кралица на въздух и мрак [bg]

Тя последва устните му със своите, той извърна лице настрани, прокарвайки все така топла, лека диря по линията на челюстта й, по бузата. Когато отново стигна до устата й, Ема се бореше за въздух, очите й бяха полузатворени. Джулиън взе долната й устна в устата си, прокарвайки език по нея, проследявайки извивката й, откривайки чувствителните й ъгълчета.

Тя отново изохка, притискайки гръб по-дълбоко във възглавниците, тялото й се изви в дъга. Джулиън усети гърдите й да се докосват до неговите, възпламенявайки слабините му. Заби пръсти в дюшека, заповядвайки си да запази самоконтрол. Да й даде единствено и точно онова, за което го беше помолила.

Целувка.

Смучеше и ближеше долната й устна, проследяваше формата на лък на горната. Прокарваше език там, където те се срещаха, докато устните й не се разтвориха и устата му запечата нейната — горещина и влага — и вкуса й на мента и чай. Тя обви ръце около бицепсите му, извивайки се, за да се притисне в него, докато продължаваха да се целуват. Тялото й беше меко, тя стенеше в устата му, а петите й се плъзгаха по прасците му, ръцете й се вдигнаха към тениската му, пръстите й се пъхнаха под…

Тя се отдръпна. Дишаше така, сякаш беше пробягала маратон, устните й бяха влажни и розови от целуване, бузите й пламтяха.

— Мамк… — започна, а после се прокашля и се изчерпи. — Да не си се упражнявал?

— Не — отвърна Джулиън. Гордееше се, че успя да изрече цяла сричка. Реши да опита с изречение. — Не съм се упражнявал.

— Окей — прошепна Ема. — Окей. Никой не е пламнал, не забелязвам никаква парабатайска странност. Мисля, че този тест ми стига засега.

Джулиън се претърколи внимателно на една страна.

— Но все още мога да спя в леглото, нали?

Устните й се извиха в усмивка.

— Мисля, че си го заслужи, да.

— Мога да легна в самия край — предложи той.

— Не прекалявай, Джулиън.

Ема се долепи до него, сгушвайки се до тялото му. Той обви предпазливо ръце около нея и тя дойде още по-близо, затваряйки очи.

— Ема?

Никакъв отговор. Не можеше да повярва. Беше заспала. Дишаше тихо и равномерно, малкият й студен нос беше притиснат в ключицата му. Ема спеше, а той имаше чувството, че цялото му тяло гори. Все още беше слисан от разтърсващите вълни на удоволствие и желание, които го бяха залели само от това да я целуне.

Беше хубаво. Почти еуфорично хубаво. И не само заради онова, което беше разцъфтяло в клетките на тялото му, в собствената му кожа. Беше и Ема, звуците, които беше издавала, начинът, по който го беше докосвала. Не беше парабатайската връзка, но беше тяхната връзка. Беше насладата, която й беше дал, отразена хилядократно. Беше всичко, което не бе в състояние да изпитва от магията насам.

Гласът на кралицата дойде, нежелан, сребърен като звънче и пропит от злост: Ти си в тази клетка, момче.

Джулиън потрепери и притегли Ема по-близо.