![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Но ако се върнехме там и оставехме плановете на Чарлс да следват своя ход, мирът в Шотландия нямаше да продължи дълго.
Джейми пак изсумтя, явно мислеше същото.
— Знаеш ли, сасенак? Ако мислех, че Чарлс Стюарт може да успее — да освободи Шотландия от властта на англичаните, — щях да жертвам всичко — и земите, и свободата си, и живота си, за да му помогна. Може да е глупак, но е кралски глупак и не е лош човек, струва ми се. — Въздъхна. — Но аз го познавам добре, говорил съм с него и с всички якобити, които са се били за баща му. А и като се има предвид какво твърдиш, че ще се случи, ако пак има въстание… Нямам друг избор, освен да остана, сасенак. Щом го спрем, може пак да имаме шанс да се върнем — а може би не. Сега обаче трябва да отклоня любезното предложение на Негова Светлост.
Потупах леко бедрото му.
— Точно това очаквах да кажеш.
Усмихна ми се, после погледна жълтеникавия крем по пръстите ми.
— Какво е туй нещо?
— Даде ми го мосю Форе. Не му знам името. Не мисля, че има някакви активни съставки, но е приятно, мазничко.
Тялото под ръцете ми се скова и Джейми се озърна през рамо към синьото шишенце.
— Дал ти го е мосю Форе?
— Да — отвърнах, изненадана. — Какво има? — Той отблъсна намазаните ми с мехлема ръце, свали крака от канапето и посегна за кърпа.
— Има ли лилия на капака, сасенак? — попита, докато бършеше крака си.
— Да, има. Джейми, какъв е проблемът? — Изражението му беше странно — смес от изумление и веселие.
— О, не бих казал, че има проблем, сасенак — рече накрая. Търкаше така силно крака си, че къдравите косъмчета щръкнаха по зачервената кожа. Хвърли кърпата настрани и затвори усърдно шишенцето.
— Явно мосю Форе има много високо мнение за теб, сасенак. Това е доста скъпо.
— Но…
— Не че не го оценявам — побърза да ме увери. — Но мисълта, че мога да се превърна в една от съставките му, леко ме изнервя.
— Джейми! — повиших глас аз. — Какво е това нещо? Грабнах кърпата и трескаво започнах да бърша ръцете си.
— Мас от обесен — отвърна той неохотно.
Не можех дори да продумам, само се взирах в него.
— Какво… — Ръцете ми настръхнаха и косъмчетата по тях щръкнаха като топлийки по игленик.
— Ами да. Мазнина от обесени престъпници. — Говореше небрежно, възвръщаше самообладанието си със скоростта, с която аз губех моето. — Казват, че много помага при ревматизъм и болки в ставите.
Спомних си колко прилежно мосю Форе събираше остатъците след операциите в Болницата на Ангелите и как странно го изгледа Джейми, когато той ме придружи до дома. Коленете ми се подкосиха и стомахът ми се превъртя като палачинка.
— Джейми! Кой, за бога, е мосю Форе? — почти изкрещях аз.
Сега веселието определено взимаше връх в изражението му.
— Той е публичният екзекутор на пети арондисман, сасенак. Мислех, че знаеш.
Джейми се върна мокър и измръзнал от конюшнята, където отиде да се изкъпе, защото тамошното корито беше по-голямо от ваната в спалнята ни.
— Не се тревожи, отми се — увери ме той, докато събличаше ризата си и се плъзгаше гол под завивките. Тялото му беше настръхнало от студа и той потрепери, когато ме взе в прегръдките си.
— Какво има, сасенак? Още ли мириша? — попита ме, защото аз се свих сковано под завивките.
— Не, изплашена съм, Джейми. Кървя.
— Господи! — Усетих тръпката на страх, която мина през него, идентична на тази, която пълзеше през мен. Той ме прегърна по-плътно и започна да ме гали по косата и врата, но и двамата се чувствахме напълно безпомощни пред лицето на огромното бедствие, което ни заплашваше. Колкото и да беше силен, нямаше как да ме защити; колкото и да искаше, не можеше да ми помогне. За първи път не се почувствах в безопасност в прегръдката му и тази мисъл ужасяваше и двама ни.
— Мислиш ли, че… — започна той, но млъкна и преглътна. Усетих тръпката, която мина през гърлото му. — Зле ли е положението, сасенак? Имаш ли представа?
— Не. — Прегърнах го по-здраво, сякаш да намеря опора. — Не знам. Кървенето не е силно, поне засега.
Още не бяхме угасили свещта. Джейми ме погледна с потъмнели от тревога очи.
— Да доведа ли някого, Клеър? Някоя жена от болницата?
Поклатих глава и облизах пресъхналите си устни.
— Не. Недей… не мисля, че могат да сторят нещо. — Това беше последното, което исках да кажа; повече от всичко ми се искаше да имаше някой, който може да помогне. Но си спомних за началото на сестринското ми обучение, дните, които прекарах в акушеро-гинекологичното отделение, и думите на един от лекарите, който сви рамене, след като прегледа пациентка след спонтанен аборт. — Наистина нищо не може да се направи. Ако е писано да изгуби детето, ще го изгуби, каквото и да опитваш. Може да помогне само почивка, но често и това не е достатъчно.