![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
От вратата вляво излезе приставът и се обърна към тълпата в залата:
– Всички да станат за почитаемия съдия Хенри Шмит.
Портър, заедно със специален агент Франк Пул и всички останали, се изправи на крака. Веригите, с които бяха оковани ръцете и краката му, го караха да се привежда леко напред.
128.
Портър
Ден сто деветдесет и осми, 15:21
Заедно с адвоката си Ансън Бишъп седеше на масата, разположена в предната част на помещението. Косата му бе подстригана специално за процеса. Беше облечен в тъмносин костюм. Портър наблюдаваше тила му от мястото си на третия ред, като се надяваше, че Бишъп ще се обърне. Той не се обърна.
– Може да седнете – изрече приставът.
Портър остана прав миг по-дълго от другите. Усети на рамото си ръката на Пул, която го притисна към пейката. Раната от куршума в гърдите му все още наболяваше, макар и не постоянно – само откъслечни проблясъци болка, които да му напомнят колко близко е бил до смъртта. Отслабваха с всеки изминал ден, но до края на живота му щяха да се появяват, за да му напомнят за 17 февруари.
От самото начало на процеса Бишъп твърдеше, че е невинен по всички обвинения. Докато свидетелстваше, нито веднъж не прояви ни най-малко колебание. Да, смених си името, но не съм убивал никого. Детектив Портър ми каза, че съм част от операция под прикритие, предназначена да залови истинския У4М. По време на заключителната пледоария адвокатите на Бишъп пуснаха на запис самопризнанията на Клозовски и завършиха с една простичка мисъл – той призна, че е убил толкова много хора. Трудно ли е да повярва човек, че той всъщност е онзи, който е убил и Кали Тремел, и останалите? Всички онези, за чиито убийства сега обвиняват Ансън Бишъп? В края на краищата Клозовски признава, че е подправял видеодоказателства, че е заблуждавал разследването, че е убивал хора като наказание за предишните им грехове… толкова ли е трудно да повярваме, че Едуин Клозовски – а не техният клиент! – е отговорен за всичко?
Отдясно седяха съдебните заседатели. Седем мъже и пет жени, на възраст от двайсетина до седемдесет и три години. Четирима тъмнокожи, петима бели, двама латиноамериканци и една азиатка. От три месеца бяха настанени в хотел близо до съдебната палата, без достъп до интернет или телевизия. Бяха проверили членовете на семействата им, за да се уверят, че няма да отсъдят предубедено поради една или друга причина. Всеки Божи ден съдия Шмит им напомняше, че трябва да вземат под внимание само доказателствата, представени в тази зала. Малко след началото на делото стана ясно, че доказателствата са доста по-оскъдни, отколкото се бе надявал водещият прокурор.
Портър взе бележника си от пейката. Беше започнал да си води записки още в болницата и искаше да ги даде на обвинителя, но от кабинета на окръжния прокурор не пожелаха да се възползват от тях.
На корицата на черно-бялата нотна тетрадка бе изписано „доказателство“.
В началото на първата страница с големи главни букви бе написано: „Признание на Уест Белмонт 314“.
Когато Портър бе открил Бишъп на единайсетия етаж на офис сградата на Талбът, тогава още в строеж, Артър Талбът бе близо до смъртта си, окован към офис стол, докато Ансън Бишъп признаваше престъпленията си. Емъри Конърс бе много под тях – в дъното на асансьорната шахта. В миговете, предшествали убийството на Талбът, Бишъп бе казал на Портър как е обвинявал магната за разрушаването на семейството му, как човекът дърпал конците на множество нелегални занимания. Портър се бе опитал да го спре, но не успя – Бишъп бе бутнал Талбът в празната асансьорна шахта, където той бе загинал на място.
Един месец след началото на процеса „Чикаго Икзаминър“ бе публикувал на първата си страница огромен материал, в който се описваха действията на Портър и белите петна в паметта му. Въпреки че отказаха да назоват източниците си, в статията бяха цитирали стенограми на разговори между Портър и лекуващите го лекари, които се предполагаше, че трябва да са конфиденциални. Проклетите неща определено хвърляха светлина върху времето, което му се губеше. Защитата на Бишъп успя да издейства съдебна заповед и се сдоби с копия от медицинското досие на Портър. В резултат му разпоредиха да се срещне с назначен от съда психолог, който да определи текущото и миналото му ментално състояние.
Не му разрешиха да свидетелства, понеже го счетоха за ненадежден. Тъй като единствено той бе станал свидетел на изповедта на Бишъп в сградата на Талбът, писменият му доклад бе изключен от списъка с доказателства.
В бележника си Портър зачеркна „Признание на Уест Белмонт 314“.
Въпреки че бе описал с подробности как Бишъп го е намушкал в апартамента му, това също бе изключено от доказателствата.
Телефонни обаждания.
Разговори.
Ненадеждни.
Ако не се намереше трета страна, която да потвърди информацията, всички взаимодействия между Портър и Бишъп оставаха изключени от доказателствата.
В бележника си откри и зачеркна и: